Читать «Кутия за птици» онлайн - страница 78

В този случай се чувствала невъзможно далеч от сушата.

— Хей, аз съм — повторила, докато открехвала капака достатъчно, че да пусне в кутията няколко парченца ябълка. Обикновено чувала топуркането на мъничките птичи крачета, щом се спуснат към храната. Днес нямало такова нещо.

— Хапнете си, мъничките ми. Не сте ли гладни?

Повдигнала капака за втори път и пуснала и останалите парченца. Това била любимата ѝ част, така обяснява на Феликс. Щом затвори капака и долепи ухо до кутията, да чуе как телцата им поглъщат храната.

Но днес те не ядат. Надават тревожни звуци.

— Хей, хей — продължила Черил, като се опитвала да преодолее треперенето в гласа си. — Хайде, хапнете си.

Отлепила ухо от кутията, помислила си, че може би присъствието ѝ ги смущава. В същия миг изпищяла.

Нещо я докоснало по рамото.

Завъртяла се слепешката и размахала ръце. Не напипала нищо.

Не можела да помръдне крака. Не можела да изтича обратно. Нещо я докоснало по рамото и тя не знаела какво е.

Гласовете на птиците вече не звучали приятно. Звучали така, както искаше Том.

Като аларма.

— Кой е там?

Големият ѝ страх бил, че някой може да отговори. Не искала никой да ѝ отговаря.

Решила да изкрещи. Някой от съквартирантите щял да дойде да я избави. Да я издърпа обратно към земята. Но докато правила крачка, чула как под крака ѝ изпращява листо. Трескаво се мъчила да си припомни пристигането си в къщата. Видяла се как поглежда към сградата през прозореца на автомобила си. Имало ли дърво? Тук, край верандата?

Имало ли?

Може би я докоснало падащо листо.

Би могло да е ужасно просто да разбере. Стига да можела да отвори за миг очи и да види, че е сама. Можело да се окаже, че наистина е само листо. Нищо повече.

Но не можела да отвори очи.

Трепереща, прилепила гръб о къщата и бавно се запридвижвала към входната врата. Завъртяла глава наляво и надясно и при най-слабия шум. Птица високо в небето. Прошумоляване на дърво оттатък улицата. Лекичък порив на топъл вятър. Плувнала в пот, най-сетне напипала тухлената степа и се спуснала към вратата.

— Божичко! — възкликва Феликс. — Наистина ли мислиш, че може да е било листо?

Тя мълчи. Малори се навежда още по-напред в коридора.

— Да — внезапно казва Черил. — Така мисля. Като връщам лентата сега. Било е листо.

Малори пристъпва обратно в стаята си и сяда на леглото.

Разказът на Феликс за кладенеца и какво е чул там. Лаенето на Виктор срещу одеялата на прозорците. Черил с птиците.

Възможно ли е, пита се Малори, светът там навън и съществата, от които хората се крият, да настъпват?

31.

След пристигането на Гари, Малори усеща къщата по съвсем различен начин, разединена. Промяната е дребна, но при тези обстоятелства и най-малката разлика изглежда голяма.

Най-много я притеснява Дон.

Почти винаги, когато Том, Джулс и Феликс разговарят в хола, Дон е в трапезарията с Гари. Показа нездрав интерес към историята за мъжа, дето дръпнал пердетата и отключил вратите. Докато пере дрехи на мивката в кухнята, изразходвала до половината предпоследната кутия с препарат, Малори следи два разговора едновременно. Том и Джулс правят поводи за кучетата от ризи с дълъг ръкав, а Гари обяснява на Дон начина на мислене на Франк. Само за това говори — за Франк. Никога не излага собственото си мнение.