Читать «Кутия за птици» онлайн - страница 77

30.

Черил е разстроена.

Малори я чува да говори с Феликс в стаята в дъното на коридора.

Другите съквартиранти са на долния етаж. Гари спи на пода в трапезарията, въпреки твърдото дюшеме. От пристигането му преди две седмици досега Дон показва значително по-сърдечно отношение към него. Малори не знае как да го тълкува. Дон вероятно е минал на страната на Гари.

Но шепотът на Черил откъм стаята звучи напрегнато. Сякаш е уплашена. Май всички са уплашени. Повече от обикновено. Настроението в къщата, някога разведрявано от оптимизма на Том, помръква с всеки изминал ден. Понякога, мисли си Малори, мрачното настроение надделява дори над страха. И в момента Черил е живото доказателство. Малори се колебае дали да не отиде при тях, евентуално да успокои Черил, но размисля.

— Правя го всеки ден, Феликс, понеже ми е приятно. Това ми е работата. И няколкото минути, докато съм навън, са безценни. Напомнят ми, че някога имах истинска работа. Всяка сутрин се будех с мисълта, че ще отида да си я върша. Гордеех се с нея. Храненето на птиците е единственото, което ме свързва с живота, който имах някога.

— И ти дава възможност да си навън.

— И ми дава възможност да съм навън, точно.

Черил с усилие овладява гласа си, после продължава.

Била навън, готова да нахрани птиците. Опипвала стената, за да стигне до кутията. В дясната си ръка държала парченца ябълка от компот. Входната врата била затворена зад гърба ѝ. Джулс чакал отвътре. Със завързани очи, Черил вървяла бавно, като се подпирала по стената. Усещала грубите тухли под пръстите си. Няколко крачки по-нататък стигнала и до дървената обшивка, от която стърчи металната кука с окачената на нея кутия с птиците.

Те вече чуруликали. Както винаги, когато тя приближава. Черил с готовност бе изявила желание да поеме грижата за птиците, когато този въпрос излезе на дневен ред. Оттогава го прави всеки ден. В известен смисъл има чувството, че птиците са нейни. Говори им, разказва им незначителни случки от къщата. Приятните им гласчета я успокояват, както едно време ѝ действаше музиката. По силата на чуруликането им се е научила да преценява на какво разстояние от клетката се намира.

Този път обаче, разказва Черил на Феликс, доловила нещо друго освен птичата песен.

В края на верандата чула „изтървана стъпка“. Не намира по-добър начин да го обясни на Феликс. Все едно някой се бил запътил нанякъде, тръгнал по верандата, но в последния момент размислил.

Черил, която винаги е нащрек, докато храни птиците, с изненада установила, че трепери.

— Има ли някого?

Никакъв отговор.

Минало ѝ през ум да се върне. Да каже на съквартирантите, че се чувства твърде напрегната и днес не може да нахрани птиците.

Все пак решила да изчака.

Друг звук не доловила.

Птиците в кутията били неспокойни. Тя им подвикнала нервно.

— Хей, приятелчета. Здравейте.

Треперливите нотки в гласа ѝ я стреснали. Инстинктивно свела глава и вдигнала ръката с ябълките пред себе си за защита, в случай че нещо понечи да я докосне по лицето. Пристъпила. Още една стъпка. Накрая стигнала до кутията. Понякога имала чувството, продължава да споделя с Феликс тя, че придвижването от вратата до кутията е като да се рееш в открито море. Без котва.