Читать «Кутия за птици» онлайн - страница 75

Гари си поема дълбоко въздух. Отърква устни с опакото на ръката си.

— Когато на другия ден се събудихме, завесите бяха дръпнати.

Черил ахва.

— Вратите бяха отключени.

Дон понечва да каже нещо.

— А Франк го нямаше. Беше си взел тетрадката.

— Мамка му — успява да се включи Феликс.

Гари кима.

— Някой пострада ли? — пита Том.

Очите на Гари плувват в сълзи, но се сдържа.

— Не. Никой. Сигурен съм, че Франк би включил това наблюдение в бележките си.

Малори вдига ръка на корема си.

— Ти защо си тръгна? — пита нетърпеливо Дон.

— Тръгнах си, защото Кърк и останалите взеха да кроят подробни планове как да проследят Франк. Искаха да го убият като наказание за стореното.

Стаята е притихнала.

— Тогава осъзнах, че трябва да се махна. Тази къща бе съсипана. Заразена. Струва ми се, че вашата не е. Затова съм ти благодарен — добавя Гари, обърнат към Малори.

— Не съм те пуснала аз — казва Малори. — Гласувахме всички.

Що за човек би напуснал брат си, мисли си тя.

Поглежда Дон. После Черил. Олимпия. Историята на Гари разчувства ли тези, които гласуваха против пускането му в къщата? Или напротив — потвърди страховете им.

Лудост и бъркотия.

Том и Феликс засипват Гари с въпроси. Джулс също се включва. Но Черил е излязла от стаята. А Дон, който винаги има какво да каже, този път не се обажда. Само гледа.

Разделението става все по-осезаемо, мисли си Малори.

Няма значение кога точно е започнало. Сега е видимо. Гари донесе със себе си куфарче. История. И по някакъв начин разделение.

29.

Малори се буди със затворени очи. Вече не ѝ е толкова трудно. Мисълта ѝ се прояснява. Звуците, усещанията и ароматите на живота. Гледките също.

Малори знае, че дори да си със затворени очи, пак виждаш. През клепачите ѝ прониква прасковено, жълто, цветовете на далечна слънчева светлина. В периферията на полезрението ѝ цветовете отиват към сивкаво.

Има чувството, че е навън. Усеща хладния допир на вятъра по лицето си. Напукани устни. Пресъхнало гърло. Кога за последен път е пила вода? Тялото ѝ е горе-долу добре. Отпочинало. Някъде в лявата част на врата си усеща пулсация. Рамото. Вдига дясната си ръка към челото. Щом пръстите докосват лицето ѝ, разбира защо са влажни и мръсни. Всъщност целият ѝ гръб е накиснат. Блузата ѝ е вир-вода.

Над главата ѝ пее птичка. Без да отваря очи, Малори извръща очи към звука.

Децата дишат тежко. Като че вършат нещо. Рисуват ли? Или строят? Играят?

Малори сяда изправена.

— Момче?

Първата ѝ мисъл звучи като шега. Невъзможно е. Грешка. После осъзнава точно какво се случва.

Дишат тежко, защото гребат.

— Момче! — вика Малори. Гласът ѝ не звучи добре. Все едно е издялан от дърво.