Читать «Кутия за птици» онлайн - страница 73

Джош Малерман

Знаете историята. Жена видяла съседките си, две възрастни дами, да излизат от дома им. Решила, че са тръгнали на разходка, както всеки ден. Три часа по-късно чула по радиото, че сестрите са окупирали входа на болницата, клечат на стълбите и скачат да хапят преминаващите. Жената отишла до болницата, като си мислела, че понеже познава сестрите, би могла да помогне. Но не станало точно така. По CNN показаха смъкнатото ѝ като маска лице, захвърлено на паважа до кървавия ѝ череп. До нея лежаха двете възрастни дами, мъртви, застреляни от полицията. Тази картина ме втрещи. Най-обикновени хора. В абсолютно обикновена среда.

Що се отнася до Кърк, случилото се в Аляска потвърждаваше всичките му параноични идеи. Въпреки нарастващия ми страх, не бях готов да заменя познатия ми живот с това ново военизирано съществуване, което прокламираше той. Бях готов да покрия прозорците, да залостя вратите и да се скатая, но Кърк вече чертаеше планове за отпор на това — според него — нашествие; така и не стана ясно дали врагът е извънземен, или не. Кърк говореше за оръжия, изживяваше се като ветеран от войната. Какъвто не беше; никога не е членувал в каквато и да е организация.

Гари замлъква. Явно обмисля следващите си думи.

Не след дълго къщата се напълни с псевдовойници. Кърк се кефеше на новопридобитата си роля на пълководец, а аз наблюдавах цялата палячовщина отстрани. Стана ми навик да предупреждавам Дънкан да стои настрана. Такива като Кърк са склонни да излагат приятелите си на риск. Мъжете ставаха все по-свадливи, опияняваха се от въображаеми битки с враговете от „нашествието“ на Кърк. Дните минаваха, а гръмките им закани, че ще защитят града, ще унищожат причината за всеобщата лудост и ще останат в историята като хората, решили този „голям проблем“, се превръщаха просто в празни приказки. Но в къщата имаше и един човек, който все пак реши да действа така, както смяташе за редно. Казва се Франк, и Франк вярваше, че онези същества, срещу които се подготвяше Кърк, всъщност не са истинската заплаха. Все пак Франк дойде в къщата, уплашен, както сам призна, от неизбежното беззаконие, което очакваше да залее страната.