Читать «Кутия за птици» онлайн - страница 74

Докато Кърк планираше безполезни ежедневни учения, Франк се самоизолира, почти не излизаше от стаята си на втория етаж. Стоеше там и пишеше. Пишеше денонощно — с химикалка, молив, флумастер и гримове. Един ден от коридора на втория етаж чух звук иззад затворената врата на стаята му. Необуздан звук, изпълнен с напрежение, гневен, с постоянна динамика. Открехнах лекичко вратата и видях Франк, надвесен над бюро, докато пишеше, нареждаше шепнешком за омразното му общество, което „преиграва и вярва в митове“. Нямаше как да знам какво пише. Но исках да разбера.

Споменах на Дънкан. Лицето на брат ми беше смехотворно намацано в камуфлажни окраски. По онова време той вече беше безнадеждно заразен от бръщолевенето на Кърк. Не възприемаше Франк като заплаха. Франк, който използваше гръмки фрази като „масова истерия“ и „психосоматично идолопоклонничество“, докато Кърк и останалите играеха пантомимни сценки в мазето, където уж се учеха да стрелят по мишена, но без оръжие. Никой не обръщаше внимание на Франк, защото го смятаха за безполезен пацифист.

Гари пак прокарва длани през косата си.

— Реших да разбера какво крои Франк в стаята си. Започнах да търся възможност да надникна в тайните му бележки.

Как мислите, какво се случва с човек, който поначало не е в ред, ако види съществата навън? Мислите, че няма да му стане нищо, понеже вече и бездруго с увреден? Или по-скоро предполагате, че лудостта му ще достигне до други, по-висши нива? Вероятно психично болните ще наследят новия свят, понеже няма накъде повече да бъдат увредени? И аз като вас няма как да знам отговорите на тези въпроси.

Гари пийва вода от чашата си.

— Ето как ми се отвори случай. Кърк и останалите правеха нещо в мазето. Франк беше в банята. Моментално взех решение да се промъкна в стаята му. Влязох и намерих записките му в чекмеджето на бюрото. Поемах голям риск, по онова време вече изпитвах сериозен страх от този човек. Другите не му обръщаха внимание, мислеха го за смешник, но аз подозирах, че зад всичко се крият по-дълбоки проблеми. Зачетох се. Не след дълго бях увлечен от думите му. Когато и да беше започнал да пише Франк, ми се струваше невероятно да е изписал толкова страници. Десетки тетрадки, в различни цветове, всяка следваща по-гневна от предишната. Кратички спокойни куплетчета биваха изместени от подчертани изречения с едър шрифт, всяка дума твърдеше, че не бива да се страхуваме от съществата. Наричаше всички останали „ограничени хорица“, които „трябва да бъдат унищожени“. Беше наистина опасен. В един момент го чух да излиза от ваната и бързо напуснах стаята му. Може би в крайна сметка Дънкан не грешеше чак толкова, избирайки да застане на страната на Кърк. Тетрадките ми показаха, че реакциите спрямо новия свят биха могли да бъдат далеч по-сериозни от неговите.