Читать «Кутия за птици» онлайн - страница 71

— Не искам да отваряте тази врата — изсъсква.

— Дон — бавно издърпва ръката си от хватката му Том. — Гласувахме. Ще го пуснем. Също както пуснахме Олимпия и Малори. И както Джордж пусна теб и мен.

Малори има чувството, че Дон гледа Том цяла вечност. Дали този път ще се стигне до бой?

— Чуй ме — продължава Дон. — Ако това завърши зле, ако животът ми е изложен на опасност заради проклетото гласуване, няма дори да се замисля да ви помогна, преди да изчезна оттук.

— Дон — прекъсва го Том.

— Ехо? — продължава Гари.

— Дръж си очите затворени! — вика му Том. — Ще те пуснем. — Ръката на Том е на дръжката на вратата.

— Джулс, Феликс — казва Том, — използвайте дръжките на метлите. Черил, Малори, ще трябва да застанете плътно около него, да го опипате. Разбрахте ли? Така, хайде всички, затворете очи.

В тъмното Малори чува отварянето на вратата. Тишина. После гласът на Гари.

— Вратата отворена ли е? — пита той нетърпеливо.

— Побързай — подканва го Том.

Малори чува шумолене. Вратата се затваря. Тя пристъпва напред.

— Дръж си очите затворени, Гари — казва му.

Протяга ръце към него, намира го и опипва лицето му.

Усеща носа, бузите, ямките на очите. Докосва раменете и го моли да си подаде едната ръка.

— Не съм очаквал подобно нещо — признава той. — Какво търсиш…

— Шшшшт!

Тя опипва дланите му, преброява пръстите. Докосва ноктите му, усеща мъхестите косъмчета около кокалчетата.

— Добре — обявява Феликс. — Мисля, че е сам.

— Да — потвърждава Джулс. — Сам е.

Малори отваря очи.

Вижда пред себе си доста по-възрастен мъж с кестенява брада и блейзър от туид върху черен пуловер. Мирише на човек, живял навън седмици.

— Благодаря — казва той, останал без дъх.

В първия момент никой не отвръща. Само го гледат.

Кестенявата му коса с път отстрани е рошава. По-възрастен е от останалите съквартиранти и по-едър. Носи кафяво куфарче.

— Какво има вътре? — пита Дон.

Гари поглежда куфарчето, сякаш е забравил, че го носи.

— Нещата ми.

— Какви неща по-точно? — настоява Дон.

Гари, едновременно изненадан и благоразположен, отваря куфарчето. Обръща го към съквартирантите. Документи. Четка за зъби. Риза. Часовник.

Дон кима.

Докато затваря капака, Гари забелязва корема на Малори.

— Леле! — възкликва. — Наближава, а?

— Да — хладно отвръща тя, все още не е способна да прецени дали може да му се има доверие.

— Птиците каква роля играят? — пита Гари.

— Предупреждават — отвръща Том.

— Разбира се! Като канарчетата в мините. Умно решение. Чух ги на идване.

Том кани Гари в къщата. Кучетата го подушват. В хола Том го кани в люлеещия се стол.

— Тази вечер може да спиш тук — казва му. — Облегалката се сваля. Гладен ли си?

— Да — с облекчение отговаря Гари.

Том го води през кухнята към трапезарията.

— Държим консервите в зимника. Ще ти донеса нещо.

Том прави знак на Малори да го последва в кухнята. Тя отива.

— Ще постоя буден с него известно време — казва ѝ Том. — Ако искаш, иди да поспиш. Всички са изтощени. Не се притеснявай. Ще му занеса малко храна, вода и утре ще говорим с него. Всички заедно.

— Изключено е да си легна сега — казва Малори.