Читать «Кутия за птици» онлайн - страница 60

Спира в коридора. Как е възможно двамата с Джулс да не са обърнали внимание как мирише.

— Ехо?

Никакъв отговор. Том покрива носа и устата си със свободната ръка. Вонята е потресаваща. Продължава напред по коридора. Стига до врата вдясно и влиза в стая. Баня. Метлата кънти върху плочките. Усеща се влажна миризма на мухъл и неизползвана канализация. Опипва с метлата завесата около душа и бърка във ваната. Намира шкафчето с лекарствата. Има шишенца с хапчета. Взима ги. Коленичи и ровичка в чекмеджетата под мивката. Чува звук зад себе си и се обръща.

С лице към ваната е.

Току-що провери там. Нямаше нищо.

Опира длан върху плота зад себе си. С другата ръка бавно вдига метлата. Както е със завързани очи, я поставя пред лицето си.

— Има ли някого тук?

Пристъпва напред към ваната.

Прави движение с метлата. После втори път. Стомахът му се преобръща. Горещо е. И тази воня. Том се хвърля напред и размахва яростно метлата из ваната. Проверява тавана над нея. После, отстъпил назад, оставя метлата да падне на пода, където тя опира в нещо и издава същия звук отпреди малко, докато Том коленичеше пред шкафовете.

Бързо напипва пластмасова бутилка. Празна. Въздъхва.

Излиза от банята и продължава по коридора. Бързо стига до друга врата. Този път затворена. Долавя приглушените стъпки на Джулс на долния етаж. Том диша дълбоко и отваря вратата. Вътре е студено. Метлата му казва, че пред него има нещо. Опипва го и установява, че е матрак. Малко легло. Без да отваря очи, знае, че това е стаята на момчето. Затваря вратата, претърсва основно стаята с метлата, после светва лампата. Сваля превръзката и отваря очи. На стената има знамена на отбори. Местни отбори. Знаменце от зоопарка. Завивката е с щампи на болиди от Формула 1. Задушно е. Неизползвано. Тъй като електричеството работи, Том прибира фенерчето в чантата. След бърз оглед установява, че вътре няма нищо съществено, което би му влязло в работа. Мисли си за стаята на Робин.

Пак затваря очи и излиза.

По-нататък по коридора миризмата става нетърпима. Не може да стои, без да прикрие устата си. Стига до стена в дъното на коридора. Обръща се и метлата намира врата зад него. Вратата бавно се отваря и Том замръзва.

Двамата с Джулс проверихте ли тази стая? ПРОВЕРИХТЕ ЛИ Я?

— Ехо!

Никакъв отговор. Том влиза бавно. Щраква лампата и опипва стените за прозорци. Намира два. И двата са подсилени с дъски. Стаята е голяма. Семейната спалня.

Прекосява я. Миризмата тук е толкова силна, че се усеща като физическо присъствие, сякаш би могъл да я пипне. Метлата го отвежда до нещо като килер-гардероб. Дрехи. Палта. Помисля си да ги вземе. Предстои зима.

Обръща се и намира друга врата, по-малка. Втора баня. Пак преравя шкафчето с лекарствата и чекмеджетата. Още шишенца с хапчета. Паста за зъби. Четки за зъби. Търси прозорец. Намира един. Закован с дъски. С помощта на метлата излиза от банята. Затваря вратата зад себе си.

Спокоен, че е проверил прозорците и е в безопасност, Том, изправен до гардероба, отваря очи.