Читать «Кутия за птици» онлайн - страница 59

Двамата са наясно какво следва.

Ще махнат шлемовете и превръзките и ще отворят очи. Вече месеци наред единственото, което са виждали, е вътрешността на собствената си къща.

Джулс е пръв. Том го чува как разхлабва ремъка на шлема си. На свой ред прави същото. След като избутва превръзката към челото си, Том се обръща, все още със затворени очи, към Джулс.

— Готов?

— Готов.

Двамата отварят очи.

Някога, като дете, Том и негов приятел се промъкнаха в съседска къща през незаключена врата. Без предварителен план, без график. Просто искаха да проверят дали им стиска да го направят. Но получиха повече, отколкото си бяха представяли, бидейки принудени да изкарат една цяла семейна вечеря в кухненския килер. Когато най-накрая успяха да излязат, приятелят му го попита как се чувства.

— Мръсен — отговори Том.

Сега отваря очи в дома на непознат и се чувства по същия начин. Това не е тяхната къща. Не са техните вещи.

Но биха могли да станат. Тук е живяло семейство. Имали са дете. Том забеляза тук-там играчки. На снимката се вижда момченце. Русата му коса и детската усмивка му напомнят за Робин. В известен смисъл всичко, с което Том се сблъсква след смъртта на дъщеря му, го връща към някакъв спомен за нея. И сега, в чуждата къща, си представя как са живели хората тук. Детето разказва на мама и татко какво се говори в училище. Татко чете първите сведения във вестника. Мама вика детето да се прибира. Всички заедно, седнали на дивана, гледат новините, уплашени, татко се пресята през детето и хваща мама за ръката.

Робин.

Не личи да са имали домашен любимец. Няма забравена гумена дъвкалка. Няма котешко креватче. Не мирише на куче. Но това, за което Том мисли, е отсъствието на хора.

— Том, ти провери на горния етаж. Аз ще обиколя тук.

— Добре.

На долната стълбищна площадка Том вдига глава. Вади превръзката от джоба си и пак я слага на очите си. Въпреки че са проверили къщата, не може да рискува да изкачи стълбите с отворени очи.

Дали провериха достатъчно добре?

Докато се качва, използва метлата да го води. Рамото му бутва окачени снимки. Мисли си за снимката на Джордж на стената вкъщи. Върхът на обувката му закача стъпало и той полита напред. Под дланите му има килим. Изправя се. Още стъпала. Толкова са много, че чак му се струва невъзможно — но негова преценка досега да е излязъл през покрива на къщата.

Метлата му показва, че най-накрая е стигнал горе. Но мисълта му е по-бавна от метлата и той пак се спъва, този път се блъска в стена. Горе е тихо. Коленичи и оставя метлата до себе си. Взема сака и отваря ципа, търси фенерчето. Намира го.

Като става пак, продължава да следва метлата. Обръща се надясно, китката му се блъска в нещо студено и твърдо. Спира и го опипва. Ваза. Усеща се неприятна миризма. Досега не му беше направило впечатление. Ръката му напипва купчина спаружени листа. Бавно опипва стъблата и осъзнава, че са цветя. Може би рози. Отдавна мъртви. Обръща се наляво. Миризмата на мъртви рози е заменена от доста по-натраплива воня.