Читать «Кутия за птици» онлайн - страница 58

Сега обаче двамата просто продължават.

Прекосяват ливада и стигат до някакви храсти. Зад храстите има къща.

— Насам — казва Джулс. — Има прозорец. Докосвам стъклото на прозорец.

Том следва гласа му и се приближава към прозореца. Двамата прокарват длани по тухлената фасада, докато стигат до входната врата. Джулс чука. Пита дали има някого. Пак чука. Изчакват. Том говори. Тревожи се, че в този притихнал свят гласът му може да привлече нещо. Но не вижда друг вариант. Обяснява на евентуални обитатели, че не идват с лошо, че са тръгнали да търсят провизии, полезни вещи. Джулс чука пак. И пак изчакват. Отвътре не се чува движение.

— Да влезем — предлага Джулс.

— Добре.

Връщат се при прозореца. Том вади от сака малка хавлиена кърпа. Овързва я около юмрука си. И чупи с него стъклото. Отвътре няма одеяло. Няма дъски. Убеден е, че това означава липса на каквато и да е защита за хората вътре.

Може ви са напуснали града, преди положението да се влоши неимоверно. Може би са се спасили другаде.

Том подвиква в къщата през счупения прозорец.

— Има ли някого?

След като не получават отговор, Джулс разчиства парчетата. После помага на Том да се прехвърли през прозореца. Вече вътре, Том събаря нещо. То тупва тежко и звучно. Джулс на свой ред се прехвърля през отвора.

В този момент в стаята се чуват звуци, пиано.

Том вдига дръжката на метлата, за да се защити. Но чува гласа на Джулс.

— Аз бях, Том! Съжалявам, метлата ми удари пианото. — Том диша тежко. Докато той се успокои, двамата мълчат.

— Не можем да отворим очи тук — казва тихо Джулс.

— Знам. Става течение. Има и друг отворен прозорец.

Ужасно му се иска да си отвори очите. Но къщата не е обезопасена.

— Но след като така или иначе сме дошли, да видим дали има полезни вещи — добавя Том.

На първия етаж не намират нищо ценно. В кухнята претърсват шкафовете. Том опипва рафтовете и накрая намира батерии. Няколко свещички. Моливи. Докато прибира предметите един по един в сака, ги изрежда на глас за Джулс.

— Да вървим — казва накрая. — Ще се качим ли на горния етаж?

— Не ми харесва това място. Пък и ако има храна, би била долу.

С помощта на метлите си проправят път към изхода, отключват вратата и излизат обратно навън. Не тръгват към улицата. Насочват се през моравата към съседната къща, през една от тяхната.

На втората веранда извършват същия ритуал. Чукат. Представят се. Чакат. След като не долавят движение вътре, чупят прозореца. Този път е ред на Джулс.

Юмрукът му среща слаба съпротива. Вероятно картон.

— Тук е възможно да има човек — прошепва.

Изчакват да получат реакция на шума, който са произвели. Няма такава. Том подвиква. Обявява, че са съседи. Че търсят животни и могат да предложат убежище в замяна. Джулс разчиства стъклата и помага на Том да се прехвърли през прозореца.

Вътре връщат картонената плоскост на мястото ѝ.

Проверяват мястото с помощта на метлите. Отнема им часове. Като се придвижват, долепили гръб един в друг, описват дъги с метлите. Когато приключват, когато се убеждават, че къщата е празна, прозорците — покрити, а вратите — заключени, Том обявява, че къщата е безопасна.