Читать «Кутия за птици» онлайн - страница 61

Вижда пред себе си дете, седнало на леглото, вторачено в него. Том затваря очи.

Така ли изглеждат съществата?

Не беше в безопасност! НЕ БЕШЕ В БЕЗОПАСНОСТ!

Сърцето му бие лудо. Какво видя? Видя лице. Лице на възрастен ли? Не, беше дете. Дете ли? Но разложено. Иска да извика Джулс. Но колкото по-дълго държи очите си затворени, толкова по-ясен е образът.

Момчето. От снимките на долния етаж.

Пак отваря очи.

Момчето е с костюм. Главата му е облегната на тъмната дървена табла на леглото, лицето е неестествено извърнато към Том. Очите му са отворени. Устата виси. Ръцете са сключени в скута.

Умрял си от глад, мисли си Том. В спалнята на родителите си.

Пристъпва към детето със закрита уста и нос, сравнява лицето му с това от снимките. Момчето е като мумифицирано. Сбръчкано.

Преди колко време си умрял? Колко време не ти е достигнало, докато те изкарам оттук?

Том се взира в мъртвите очи на детето.

Робин, мисли си. Толкова съжалявам.

— Том! — вика Джулс отдолу.

Том се обръща.

Прекосява стаята и излиза в коридора.

— Джулс! Добре ли си?

— Да! Да! Ела бързо! Намерих куче.

Том се колебае. Бащата в него не иска да остави момчето. Робин лежи в гроб зад къщата, която той изостави преди толкова време.

— Само да знаех, че си тук — казва Том с лице към спалнята. — Щях да дойда по-бързо.

Завърта се и бързо слиза по стълбите.

Джулс е намерил куче.

Двамата се срещат долу на площадката. Преди Том да успее да му каже за момчето, Джулс вече е излязъл от кухнята и разказва за находката си. При стълбата за мазето сочи нещо на Том. Настоява за поглед отблизо.

В основата на стълбите, легнали по гръб, са родителите. Облечени като за църква. Дрехите им са разкъсани при раменете. На гърдите на майката има бележка. Някой е написал с разкривени букви, с флумастер: Почивайте в смъртта.

— Току-що намерих момчето, което го е написало — казва Том. — То ги е положило тук.

— Сигурно са умрели от глад. В къщата няма храна. Как ли е оцеляло самото момче?

Джулс сочи покрай родителите. Том се навежда и вижда хъски, свито между кожени палта на етажерка за дрехи.

Измършавяло от глад. Том предполага, че се е хранило с мъртвите родители.

Джулс вади парче месо от сака си, откъсва малко и го хвърля на кучето. В първия момент животинката се подава предпазливо. После поглъща месото наведнъж.

— Дружелюбно ли е? — пита тихо Том.

— От опит знам, че всяко куче се сприятелява бързо с този, който го храни.

Джулс внимателно хвърля още месо надолу по стълбите. Насърчава кучето с думи.

Но ще е нужна работа. И време.

Двамата мъже прекарват остатъка от деня в къщата. Благодарение на месото, Джулс заздравява връзката си с хъскито. През това време Том претърсва същите места, които Джулс вече е преровил. Не намират почти нищо, с което самите те да не разполагат в къщата. Не намират телефонен указател. Няма и храна.

Джулс, който разбира от кучета далеч повече от Том, казва, че все още не могат да тръгнат. Кучето е твърде нестабилно, няма достатъчно доверие на Джулс.

Том мисли за дванайсетте часа, които определи пред съквартирантите за връщане. Времето тече неумолимо.