Читать «Мисти» онлайн - страница 50

Милиарди. Вдигнах трепереща ръка.

— Мисти?

— Знаете ли нещо за убиеца, как изглежда?

— Той или тя — поправи ме Виктор. — Знаем много малко. Жената, която съставя профила му, го определя и смята по-вероятно за мъж във възрастовата граница от трийсет до петдесет, така че не е някой от тази стая.

Уриел се изправи, вече не се подпираше на масата за снукьр.

— Някои от вас знаят, че специалността ми е съдебна медицина. Също така имам дарба да връщам хора и неща в миналото. Получава се най-добре с живи същества, но мога да извличам някои впечатления от телата. Най-странният аспект на тези убийства е, че няма и следа от убиеца, нито се знае как всъщност убива. Последната жертва е била мъртва, преди тялото й да бъде хвърлено в Темза, но резултатите са такива, че сякаш спонтанно е престанала да живее.

— Значи, не знаете нищо? — попита Фин и думите му прозвучаха агресивно, защото той, като всички нас, беше уплашен.

— Не съм казал това. Липсата на доказателства е следа. Можем да заключим, че убиецът е един от нас, човек с дарба, която е да изтрива всички физически данни за присъствието си, както и тези, които един човек с дарба може да долови. Можем също така да заключим, че начинът, по който убива, също е част от дарбата — ако щете, тя е приключване на живота.

— Господи! — прошепна Ейнджъл и потърка ръце. — Това е наистина страшно.

— Така е — съгласи се Уриел. — Има екип, който работи по откриването на убиеца, и сме твърдо решени да предотвратим поредното убийство. В добавка към това как да се справяте с дарбата си, ще научите някои основни мерки за сигурност и как да вдигнете тревога, ако сте в ситуация, в която имате причина да подозирате човек.

— Искам да подчертая — каза Виктор, — че нито една от жертвите не е могла да изпрати сигнал за бедствие, преди да бъде убита. Това означава, че или убиецът може да блокира телепатията, или жертвата е намерила смъртта си, без да подозира за убиеца.

Пол отново взе думата.

— Съжалявам, че трябваше да помрачим така началото на лагера, но вие разбирате, сигурен съм, че залогът не би могъл да бъде по-висок. Моля ви, научете колкото можете повече тази седмица и се погрижете да се упражнявате, когато се върнете към обичайното си всекидневие.

— Ще бъда тук през първите два дни, за да ви обучавам на малки групи как да се защитавате мисловно — каза Виктор. — Утре ще пристигнат други доброволци от Мрежата на хората с дарби, за да ви помогнат да се справите със своите.

Самър вдигна ръка.

— Да? — Лицето на Виктор изрази интерес, когато погледът му се спря на приятелката ми. — Самър, нали?

Тя се усмихна смутено.

— Откъде знаете?

— Дарбата ти е сходна с моята, затова ще работя с теб отделно.

— О, хм, страхотно. — Долавях, че Самър е разтревожена от тази новина. Искаше ми се да можех да й кажа, че Виктор само лае и не хапе, но не можех да лъжа. Ако се съдеше по репутацията му, той по-скоро хапеше, без да лае. Имаше стотици престъпници зад решетките, които не го бяха видели да се приближава, докато не ги заловеше: помислете само за плувеца във водата и акулата от филма „Челюсти”.