Читать «Мисти» онлайн - страница 32

— Къде са пингвините? — попитах.

Опал видя свободно място на паркинга, нещо, което бе рядкост, и се понесе към него.

— До морето, разбира се. В естествен резерват.

— Искаш да кажеш, за да са защитени от туристите?

— Всъщност твърде е възможно да е обратното. Може и да изглеждат сладки, но хапят.

— Кълват — поправи я Уилоу с целия авторитет на човек, който наскоро е правил училищен проект по темата. — Нямат зъби.

— Страхотно.

Нетърпелива да видя злобните птици на Симънстаун, слязох от колата и приготвих количката, докато Опал изнесе спящия Бранд от колата. Уилоу донесе чантата с нещата му, а Хейзъл шишето му с вода, с което счупихме рекорда си за бързо приготвяне, който лесно би могъл да се сравни със смяната на гума във Формула 1 по време на състезание за Гран при.

Бутах количката, а в главата ми се въртяха мисли за любимите ми състезатели. Бранд спа по време на шумното возене, а Опал държеше дъщерите си за ръце, докато вървяхме по крайбрежния булевард към павилиона. Имаше прекалено много изкушения, за да могат момичетата да се движат в права линия. Витрините изобилстваха от добре подбрани сувенири на тема пингвини, от чорапи, шапки, стикери, както и от моя първи избор — табели „Пази се от пингвините”. Трябваше да взема една за малкия си брат Съни.

Най-после стигнахме там, накъдето бяхме тръгнали, и видяхме Уриел да ни чака пред резервата.

— Вече купих билети — каза той, щом наближихме.

— О, не трябваше — възрази Опал.

— За мен е удоволствие след всичко, което направи за мен. — Посочи през рамо. — Тарин и Алекс са в магазина.

Тарин u Алекс.

— Какво прави той тук? — изтърсих.

Уриел ме предупреди с поглед.

— Тарин го покани, Мисти. Той живее в пансиона и тя реши, че ще е щастлив да прекара следобеда вън от училището.

И така, тя го бе поканила, с което бе развалила деня ми.

— Защо е решила, че идеята е добра? Той да не би да е ентусиаст по въпроса за пингвините или какво? — Не можех да си представя господин Великолепен—и—Изискан да се наслаждава на детско забавление.

Уриел ме задържа, а другите влязоха. Той погледна към сградата, за да се увери, че никой няма да чуе разговора ни.

— Бъди мила с него, моля те.

Исках да кажа нещо детинско като: „Ще се държа мило, ако и той се държи така“, но вместо това се спрях на много по-зрялото:

— Нямам намерение да бъда нещо друго.

Уриел не изглеждаше убеден.

— Чух, че не сте се сприятелили на барбекюто.

— Бях съвършено учтива с него. — Кръстосах ръце. Беше повече от достатъчно, че трябваше да се защитавам, след като бях пострадалата страна

— Победила си го на тенис на маса. — Значи, Франси не бе споменала онова, което бе дочула, това бе облекчение.