Читать «Мисти» онлайн - страница 17

— Да, разбира се. Те са прекрасни момчета. Толкова зрели за възрастта си.

А аз бях момиче, което правеше антени на марсианец и имаше ужасно къдрава коса. Трябваше да си отида у дома с Опал, докато все още можех, Франси ми се усмихна в предното огледало така, сякаш бе чула мислите ми.

— Виждаш ли я? — Разбира се, мислите на Уриел следваха съвсем различна посока от моите.

Напомних си, че съм тук заради него. Не ставаше въпрос за мен.

Франси паркира пред бунгалото, слезе и махна на жената, която се въртеше около барбекюто. По-възрастен мъж с шапка на главен готвач държеше щипка и обръщаше бургерите.

— Страхотно, успяхте! — Сестрата на Франси се отдели от грила, за да ни посрещне подобаващо.

— О, мили боже! — тихо възкликна Уриел.

Тарин със сигурност заслужаваше подобно благоговение: беше толкова красива. Дълги загорели крака, добре очертани от сините къси панталони, стойка на балерина, водопад от тъмна коса: чудех се как изобщо което и да било момче от класа й би могло да се концентрира. Може би обаче най-удивителното в нея бяха очите й: огромни и кафяви, с дълги тъмни мигли. Нещо в мен откликна — а предполагам, че Уриел изпитваше същото, но стотици пъти по-силно. Усещах, че и на двамата ще им е добре заедно и това ще се дължи на нещо повече от добрия им външен вид. За мен беше като чувството, което имам, когато чуя някой да говори истината и само истината.

Стъпките на Тарин станаха колебливи.

— Какво става, Франси?

Сестра й изглеждаше развеселена.

— Защо ти не ми кажеш? — Скръсти ръце и отстъпи назад, така че следващият ход да е техен.

— Тарин Кътси, аз съм Уриел Бенедикт, твоята сродна душа. — Той протегна ръка, но виждах блесналите в очите му сълзи.

— Да! — Свих ръка в юмрук и замахнах във въздуха.

Тарин подаде ръка и му позволи да хване дланта й. Бедната жена изглеждаше като че ли бе ударена по главата с тъп инструмент, толкова силен бе шокът й. Той я придърпа към себе си, за да може да я прегърне и да й предложи утеха, докато тя успее да възвърне равновесието си. Сега те разговаряха чрез телепатия. Бяха така съвършени, прегърнали се през кръста, телата им леко раздалечени, главите им допрени една до друга, така че силуетите им естествено описваха формата на сърце.

— Хайде, Мисти. По-добре да ги оставим сами. Нека те представя на някои от другите хора тук — Франси ме хвана за лакътя.

— Ти знаеше, нали?

— Нека просто да кажем, че имах много добро чувство за него още щом го видях. Двете с близначката ми не сме идентични, но понякога мога да долавям чувствата й и по отношение на него стана нещо такова.

Погледнах назад. Уриел водеше Тарин по-навътре в градината, където храстите щяха да ги скрият от останалите гости.

— Бързо напредва — измърморих.

— Но не си истински изненадана — Франси отново бе доловила мислите ми.

— Трябва да видиш останалите му братя. Предава се в семейството. — Просто исках и за мен да има някой като братята Бенедикт, когато дойде времето да срещна сродната си душа.