Читать «Мисти» онлайн - страница 15

— Ето какво: заслужавам това след цял ден с тези досадни консултанти. — Тя смръщи вежди. — Нима току-що казах това на глас?

— Страхувам се, че да. — Сега Уриел имаше доста весел вид.

Франси насочи вниманието си към мен. Ако можеше да чете мисли, щеше да знае, че в момента крещя: „Помощ!“ и „Извинявайте всички!“.

— Тя има дарба за истината?

— Проклятие — измърморих.

— И е изгубила контрол, защото... — погледът на Франси се премести върху Уриел — ...се е тревожела, че все пак е възможно да не си моята сродна душа? Опал, какво си планирала зад гърба ми?

Опал не можеше да се измъкне с лъжа, както би съумяла при нормални обстоятелства.

— Исках Уриел да се срещне с теб, защото мислим, че бракът е възможен. Датите ви на раждане са близки, а търсачът на сродни души спомена бяла сграда в Кейптаун. Веднага си помислих за болница.

Франси се обърна отново към Уриел.

— Съжалявам. Не че не си великолепен мъжки екземпляр, но няма шанс дори с подсказванията от страна на търсача на сродни души.

При това категорично отхвърляне Уриел премигна.

— Защо? Не трябва ли поне да проверим чрез телепатия?

Тя го потупа по ръката.

— Повярвай ми, знам.

— Откъде знаеш? Откри ли сродната си душа?

— Не.

— Тогава защо?

Тя отпи от кафето си, а очите й искряха над ръба на високата чаша.

— Сродната ми душа, когато я срещна, никак не е вероятно да изглежда като модел от модно списание.

О, изглежда, че в папката на Опал липсваха някои основни факти за Франси.

Никога преди не бях виждала Уриел да се изчервява толкова силно.

— Неловко — прошепнах.

— Извинявам се, че ти изгубих времето — каза той сковано.

— Не се тревожи. И не мисля, че си изгубил и секунда от времето ми. Благодаря, че си помислил за мен. Поласкана съм. — Отпи от кафето си, а погледът й замислено обхождаше Уриел. — Може и да не си моят партньор, но мисля, че ще е добре да те запозная с близначката си.

— Близначка? — Уриел изглеждаше така, сякаш му бяха нанесли силен втори удар. Добре че беше седнал.

— Да, тя се казва Тарин. Мога да те уверя, че за нея няма да си губене на време.

Не можех да се сдържа и започнах да се кикотя. Контролът, който бях успяла да си възвърна, отново отиде по дяволите. Опал щеше да бъде толкова смутена, че е поставила Уриел в тази ситуация.

— Имаш близначка? — Опал изглеждаше ужасена. — Как съм могла да пропусна това?

— Защото тя не иска да бие на очи и не участва в Мрежата. Намира дарбата си за... неприятна и се опитва да не я излага на показ. — Франси ме побутна. — Колкото и да ми харесва да те чуя да се смееш, може ли да направиш услуга на всички ни, Мисти, и да се стегнеш, преди да си станала причина за уволняването на няколко от служителите тук?

— Мисля, че е по-добре да си тръгна. Ще се види ... — Хлъцнах. — Ще се видим в колата.

Когато Уриел, Опал и Франси се приближиха до волвото, вече бях възвърнала контрола си.

— Всичко наред ли е? — попитах.

— Странно, веднага щом ти си тръгна, нещата се нормализираха — каза Франси сухо.

— Съжалявам.

— Все още ли си готов да дойдеш да се срещнеш със сестра ми? Когато Опал ме помоли да ви запозная с по-млади хора, планирах да ви заведа на барбекюто, което Тарин организира тази вечер за някои от нейните ученици. Те са на твоята възраст, Мисти, затова помислих, че ще е по-забавно за теб, отколкото да си в компанията на моите приятели лекари.