Читать «Кристал» онлайн - страница 90

Сол потърка брадичката си. Виждах, че използваше дарбата си, за да почувства до каква степен излагахме Стив на опасност.

- Отлична идея, господин Хю. Къде е хеликоптерът ви?

- На снимачната площадка. Едва утре трябва да се кача на него за снимките в близък план. Имат лагер, изграден върху едно парче равна земя близо до горната част на пътя. В сцената аз държа управлението, но после го предавам на Джеси, екранната ми партньорка, и накрая скачам през вратата. Аз правя всичко, без скока.

- А после какво става? - попита Хав. Нещо в думите на Стив беше привлякло вниманието му.

- После аз се спускам със ските надолу по склона и се бия срещу злодеите. Това също го прави каскадьорът. Ще снимаме следващата седмица.

Татко... - подхвана Хав.

Не, Хав - Сол поклати глава. - Много е опасно.

Изглежда, всички без мен разбираха какво има наум Хав.

- Какво става?

- Проблемът е, че дори да проникнем на територията на крепостта, пак ще трябва да се приближим още, за да влезем зад стените. - Хав посочи сателитното изображение на укреплението. - Виждате ли този сладък, малък склон тук: той слиза чак до подножието на скалата.

- Кой? Имаш предвид градината ли?

- През лятото е градина. А сега, както ти каза, това е ски писта с препятствия - статуи, дървета, езера. И тя свършва в... е, просто свършва.

- Да, с отвесно падане - няма да е толкова страшно, колкото горе при укреплението, признавам, но скокът е самоубийствен.

- Няма страшно: имам предостатъчно време да спра преди да стигна до там. Мога да се скрия в тази горичка, после да заобиколя обратно и да ви помогна.

- Ако все още си жив - Зед тупна брат си по главата.

- И защо ти е да правиш всичко това? - попитах поразена аз.

- Той ще превърне себе си в примамка. Ако привлече след себе си достатъчно охранители, ние ще можем да се вмъкнем през задната врата.

- Стига крепостта да има задна врата - вметна Стив. Трябваше да се съглася - изглеждаше малко вероятно.

- Ще има, защото ние ще я направим - едно въже през стената в някой тъмен ъгъл - Трейс посочи към североизточната бойна кула.

За нищо на света не исках Хав да става плячка на шепа въоръжени пазачи.

- Не може ли да измислим нещо друго, което да им отвлече вниманието? Да взривим нещо? -погледнах към Айвс.

- Да, бих могъл, но не бих искал да рискувам да нараня момичетата. Не знаем къде точно се намират, нито как ще посрещнат в замъгленото си състояние една критична ситуация. А и така ще предупредим контесата, че сме дошли да ги отмъкнем.

Хав потри лицето си в главата ми.

- Не се тревожи, скъпа. На ските съм бърз - нямат никакъв шанс да ме заловят.

- По-бърз от куршум? Не вярвам.

- Няма да им дам възможност да стрелят. Освен това си мислех да се представя в ролята на идиот, който иска да им полази по нервите - пиян приятел на нашия филмов актьор тук, пуснал се през градината заради предизвикателството. Надявам се, че просто ще поискат да ме понатупат, а не да ме застрелят.