Читать «Кристал» онлайн - страница 92

- А аз какво да правя, докато всички вие прониквате там? Не мога да карам кола, нито ски.

- Предполагам, че няма изглед да те убедя да останеш тук, а?

- Как ли не!

- Добре, и аз така си мислех.

Искам да бъда близо до теб.

- Можеш да правиш компания на Стив в хеликоптера, а това ще позволи на един от нас да се присъедини към спасителната операция. Трейс, Зед и Айвс ще вземат своите момичета, Уриел ще носи мама, а Виктор и Уил ще им пазят гърбовете. По този начин ти ще бъдеш свръзката ни - мога да ти изпращам съобщения от другите чрез връзката между нас и така ще знаеш как се развиват нещата.

Това ми хареса - щях да бъда достатъчно близо, че да им помогна, ако срещнат трудности.

- Става. Планът е приемлив.

- Ей, момчета, Кристал ще се качи в хеликоптера и ще държи Стив в течение.

Господин Бенедикт имаше вид, сякаш предпочита да ме държи настрана от опасната зона, но останалите бързо се съгласиха с плана.

- Има ли нещо, което да сме забравили? - попита Айвс, а в това време Уриел и Уил тръгнаха напред да вземат палтата и екипировката си от вилата.

- Сигурно - потвърди Зед, но без видимо да е притеснен. Беше толкова отчаян, че суетенето покрай дребните подробности само го ядосваше. - Но хайде да спрем с приказките и да се залавяме на работа.

Тринайсета глава

Когато тръгнахме нагоре в планината, избрах да се кача в колата на Стив и Лили, което означаваше, естествено, че и Хав дойде с мен. Беше късно. Температурата беше паднала доста под нулата. Бях благодарна на Лили за якето с пух, което беше изровила от гардероба си за мен Беше ме издокарала така, че да мина за обаятелната партньорка на Стив, в случай че някой наблюдаваше с бинокъл хеликоптера отдолу и затова носех грим и марков екип за ски.

- Цяла нощ ли хората от снимачния екип стоят на площадката? - попитах аз, като се чудех през колко човека трябваше да минем по пътя си.

- Неколцина са разквартирувани в едно бунгало наблизо - обясни Стив, - но повечето слизат вечер в Малчезине. Сега само пазачите са останали там. Има прекалено много техника, която не може да стои без надзор. - Той караше умело по заледения път и укрепваше вярата ми в собствените му думи, че е надежден пилот. Струваше ми се, че по странен начин Стив се радваше, че прави нещо истинско, а не играе просто герой пред камерата. Боровите гори от двете ни страни бяха зловещо празни - плътни сенки под клоните, които задушаваха всякакъв друг живот. Малко по-нагоре започна и снегът, който противодействаше на падането на нощта със сиянието от бялата покривка.

Разкажете ми за вашия савантски свят. Колко общо наброявате? - попита Стив.

- Повече отколкото мислиш. - Хав пое разговора. - Гледаме да се прикриваме колкото се може повече, защото притежаваме способности, които много хора биха поискали.

- Да, като теб - нали лекуваш. Би могъл да натрупаш състояние.

Хав леко се наежи до мен - като котка, чийто кожух бяха погалили на обратно.