Читать «Кристал» онлайн - страница 88

Сол седна до него, а мъдрото му лице вдъхваше увереност след дозата неправдоподобни новини.

- Господин Хю, по-сериозни не можем да бъдем. Не всичко в този живот се върти около филмите.

- Опитайте вие да поживеете в моя свят - Стив се изсмя със самосъжаление.

Лили скръсти ръце.

- Добре. Току-що ни оплетохте една невероятна приказка, но все пак да си савант не е вид религия -не трябва да приемаме думите ви на вяра. Ако притежавате тези дарби, защо не ни го докажете? Тогава ще решим дали да ви помогнем.

Виктор мигна веднъж, после се усмихна.

- Харесва ми приятелката ти, Кристал. Не може лесно да я преметне човек. Така, кой иска да бъде първи?

С вдигната ръка Айвс излезе напред.

- Добра идея. Само недей да причиняваш повече щети, отколкото можем да платим. - Виктор отстъпи назад.

- О, нищо подобно нямах наум. - Айвс допря ръцете си като чашки и затвори очи. Когато ги отвори, между тях имаше въртяща се огнена топка.

- Какво, по...! - възкликна Стив и прескочи облегалката на канапето.

- Кристал! - изпищя Лили.

Потупах я по ръката.

- Ще ти хареса, Лили. Само гледай.

- Не ми харесва! Та това е мутантски огромна огнена топка!

Вярно беше. При все това ми хареса да наблюдавам Айвс, докато работи. Никога преди не бях виждала дарбата му. Той се усмихна на Лили, а в черните му очи блестеше дяволит пламък. Огнената топка взе формата на цвете - тънко и високо, с фуния, която плюеше малки искри. Огнена лилия.

- За теб - рече той и като й поднесе лилията, остави я да се зарее над ръцете му.

- Убедена съм! Убедена съм! - Лили се скри зад мен.

Айвс се засмя и остави огъня да угасне. След него остана единствено лекият мирис на дим, както след фойерверки.

Стив поклати глава.

- Как го направи? Никога не съм виждал подобен специален ефект.

- Това не е специален ефект. - Зед излезе напред. - Това е силата на съзнанието над природната енергия. - Фруктиерата се надигна от масата и започна да се върти като летяща чиния. Зед я насочи към

Стив. Портокалите и бананите изплуваха вън от нея и започнаха да кръжат около купата като планети около Слънцето. Стив се взираше усилено в демонстрацията и се опитваше да разбере как става номерът.

- Истина е, не е трик - потвърди Сол. - Остави купата, Зед.

По лицето на Зед личеше, че много му се искаше да удари Стив по главата с плодовете, докато накрая бъде убеден. Всичко в него крещеше да бърза, за да спаси Скай, но нещата трябваше да се направят стъпка по стъпка. Трябваше ни хеликоптер и надеждите ни бяха да спечелим Стив на наша страна. Той по-добре от всеки друг щеше да убеди екипа. Купата кацна обратно на масата, а плодовете, един по един, лекичко влязоха вътре.

Стив вдигна купата, а после я остави на масата.

- Няма жици. Уха! Добре. Сега вярвам. Имате невероятни способности.

- Нали разбирате защо не ги разкриваме пред всеки? Все едно вие да публикувате телефонния си номер, за да може всеки фен да ви звъни ден и нощ - каза Виктор.