Читать «Кристал» онлайн - страница 89

- Да, разбирам ви. Та, значи, тази стара вещица е затворила жените ви в крепостта, направила е нещо като хипноза на умовете им, а на вас ви трябва хеликоптер, така ли?

- Да, съвсем точно казано.

Стив се обърна към Лили.

- Полудявам ли? Обмислям да помогна на тези лунатици.

- Аз им вярвам, Стив. - Лили потри ръце. - И за мен това е непозната територия, но съм съгласна, че трябва да направим всичко по силите си.

- Ще сме ви много благодарни. - Развълнувана от пробива, аз стиснах ръката на Хав. Той отвърна на жеста ми - Не можем да губим време, като минем през официалните канали - контесата вече ни напакости толкова много.

Стив ме погледна преценяващо.

- Кристал, а ти какво правиш с твоята сила на мисълта?

Аз... ъ... намирам разни неща.

Той не остана особено впечатлен от това. Мисля си, че би предпочел да научи, че макар и за кратко е бил свързан с жена, която взривява предмети или ги кара да летят във въздуха.

- Ами приятелят ти?

- Аз лекувам.

- Това е полезно. Искам да науча повече за тази работа. Струва ми се, че е добре човек да има сръчни приятели като вас на своя страна.

- Но сега вие трябва да застанете на наша - напомни му Виктор. - Хеликоптерът?

Стив извади телефона от джоба на сакото си.

- Считайте въпроса за решен.

- Ще успеете ли да убедите пилота?

- Няма да е проблем.

Виктор се изправи.

- Аз мога да помогна, ако срещнете затруднения.

- Няма. Вижте, вие разговаряте с пилота. Имам разрешително и петгодишен опит. - Той ми смигна. Уморих се да не отговарям на образа на екшън героя, затова реших да го направим наистина.

Един банан изскочи от купата и пое курс за сблъсък с тила на Стив.

- Хав! - предупреди го У ил.

Бананът се преметна и се намести в ръката на Хав като пистолет.

- Той ме дразни. Ама наистина много - прошепна ми той, а аз взех банана, обелих го и го бутнах в устата му.

- Само че в този момент той е новият ни най-добър приятел, затова дръж се възпитано.

Е, какъв е планът? - Стив се наведе над картата на местността, която Виктор беше извадил.

- Работим чрез догадки, тъй като информацията ни от вътрешността на крепостта идва само от онова, което баща ми и Кристал са видели днес - призна Виктор. - Тя държи момичетата ни, но те не са заключени, тъй като не знаят, че са пленници.

- Значи планът е да проникнем вътре, да ги вземем и бързо да се омитаме - рече Стив, докато изучаваше терена.

- Да, но укреплението й е доста здраво и непробиваемо.

- Да, виждам. На какво разстояние искате да се приближа с хеликоптера? Шумът ще ни издаде.

Уил почука по картата.

- Мисля, че приятелите ти, които създават магията на филма, ни правят услуга в това отношение. Пазачите й трябва да са привикнали с прелитането на хеликоптерите, които подготвят каскадьорския номер. Можем да разчитаме, че ще помислят, че това е просто поредната проба. Няма да се разтревожат, докато ти не кацнеш пред входната им врата.

Стив кимна.

- Може би ще е добра идея да прелетя няколко пъти пробно над тях, така че ако първия път погледнат, да мога да им помахам „хей, аз съм филмова звезда“ и после да продължа по пътя си. Може да ги поядоса, но освен да се обадят на режисьора, няма да направят нищо.