Читать «Кристал» онлайн - страница 87

Джос Стърлинг

Беше мило от негова страна, че е запомнил името ми.

- О, добре, Стив. Лекувам разбитото си сърце според клюкарските списания.

Стив не усети чувството ми за хумор и дори се разтревожи, че говоря сериозно.

- Ти нали разбра, че това беше само среща? - Той хвърли поглед към вратата и се замисли дали да не остави на Лили да се оправя със заплетените емоционални проблеми

- А аз, горката, си мислех, че след вечерта, която прекарах с теб, ще дойде ред на голяма холивудска сватба и стотина бебенца.

Той се намръщи. Стотината бебенца беше достатъчно ясен намек, че да разбере.

- Шегуваш се, нали?

Горкият мегаактьор - без грам чувство за хумор.

- Точно така, Стив. Запознай се с приятеля ми - истинския ми приятел, Хав. Останалите тук са негови братя, а това е баща му. Те са от Колорадо.

Хав не му подаде ръка, а собственически обви раменете ми в прегръдка.

- Приятно ми е. - Тонът му говореше обратното - щеше да му е приятно, ако се срещнеха призори и носеха револвери.

Стив изглеждаше наистина обезпокоен. Беше си извадил погрешно заключение за причините да дойда в хотела с цялото семейство на приятеля ми след мен.

- Не съм я докосвал. Всичко това в пресата са само спекулации.

- Но си я целунал! - Хав го прикова с остър поглед.

- Защото шлейфът на роклята й се скъса, а не искахме това да излезе на първа страница. Направих й услуга.

Този път Хав наистина изръмжа.

- Но и за мен целувката беше доста приятна, разбира се - Стив отстъпи назад. Беше разбрал, че това прозвуча смъртно оскърбително. - Но втори път няма да я целувам. Никога вече.

- Остави горкия човек на мира, Хав - намеси се Уил. - Всичко е наред, господин Хю. Не сме дошли тук заради тази случка.

- Така ли? - Стив видимо си отдъхна.

- Не. Имаме сериозен проблем. - Виктор пристъпи напред гладко като кънки на лед. - Виктор Бенедикт. Аз съм от ФБР.

Стив се ръкува с него.

- Не сте ли малко далеч от юрисдикцията ви?

Останах впечатлена от това, че Стив не се уплаши веднага от Виктор. Аз бих се разтреперила като лист, ако най-студеният от братята ме беше взел на мушка.

- Тук съм в качеството си на частно лице. Това важи за всички ни. Историята е необикновена даже и за филм, затова подгответе се. - При тези думи Виктор се обърна и към Лили. - Ще ви разкрия една тайна, защото имаме нужда от помощта ви. - След това очерта набързо събитията, след като Трейс се запозна с Даймънд в Денвър. Забелязах, че той не прибягна до дарбата си, а се опита да ги убеди, като им представи неподправената истина. Предполагам, че да подчиниш някого на волята си без основателна причина, беше нарушение на човешките права. Именно това поставяше Виктор от страната на ангелите, а не на дяволите като контесата. Тя не би се поколебала.

Когато Виктор свърши, Стив седна на канапето и тежко изпъшка.

- Извинявайте, момчета, но това просто не е за вярване. Да не би всичко да е някакъв номер? - Той хвърли поглед през рамо, сякаш очакваше отгоре му да скочи екипът на скрита камера. - Или един наистина необичаен план да привлечете интереса ми към следващия ви филм?