Читать «Кристал» онлайн - страница 67

- Стой тук. Най-хубавата част от този фарс тепърва предстои! За нищо на света не би искала да пропуснеш това парти!

- Какво става? - вдигнах очи и видях, че край вратите се бяха появили прислужниците и икономът.

- Синът ми беше арестуван в Лондон, благодарение на семейство Бенедикт. Графът на Монте Балдо в италиански затвор! Това е нетърпимо! Даймънд ми предостави идеалната възможност за отмъщение!

Не изчаках да чуя повече.

- Даймънд! - викнах аз и се отскубнах от старата жена. - Бягай оттук!

- Твърде късно е за това! - контесата даде знак на един от прислугата да ме задържи.

- Кристал, какво става? - Даймънд тръгна към мен, но икономът препречи пътя й и я бутна обратно на стола - след изисканата вечер, неочакваната ярост на жеста ме стъписа.

Контесата посочи с бастуна си Даймънд, Скай, Феникс и Карла.

- Знам си цената. Техните сродни души срещу свободата на сина ми! Тук са четири от тях. Семейство Бенедикт ще направят всичко, за да си ги върнат обратно.

- Тази жена е луда! - изстреля Карла. - Феникс, Скай, направете нещо! - Тя затвори очи, за да изпрати сигнал за тревога до съпруга си.

- Твърде късно! - обяви контесата. - Прекалено, прекалено късно! - тя притисна с ръце слепоочията си и аз усетих как силата й запулсира на вълни от нея, заливайки цялата стая. Паднах на колене - това беше форма на телепатично нападение, което притискаше умовете на всички ни като приливна вълна. Повърнах. Контесата ме сграбчи за косата, вързана на кок на главата ми, и ме дръпна, за да я погледна. - Когато бях по-млада, дете, се прекръстих и започнах да се наричам Заличителя. Няма да си спомниш защо.

Тъмнина.

Десета глава

Събудих се, когато една вълна ме цапна през лицето. Поех неразумно една глътка, после се претърколих на колене и изплюх морската вода, пясъка и парчетата от мидени черупки.

Боже, бях премръзнала.

Прегърнах се и взех да трия голите си ръце, за да стимулирам притока на кръв.

Къде се намирах? Или по-право: как се бях озовала тук?

Очите ми пареха, но ги отворих и видях наоколо ми да се простира кален бряг с ниски дюни от ръждиви водорасли и празно стоманеносиво море. Единствените ми другари бяха морските птици. На няколко крачки една чайка кълвеше празната черупка от рак, без да се интересува, че на територията й беше пристигнала непозната, облечена в синя вечерна рокля.

Като треперех цялата неудържимо, надигнах се с мъка от плитките води, прекосих плажа и стигнах до относителното убежище на дюните. От мен се носеше странна миризма - на риба, а, мога да ви уверя, че това не беше парфюмът, който си сложих вчера.

Партито на Даймънд. Малко по малко започнах да си спомням. Хайде, мозък, впрягай се на работа! Бях чувала, че ергенските и момински партита могат да станат доста необуздани: когато всички се напият, младоженецът се озовава завързан гол за една от колоните на площада Сан Марко или на път за Рим с еднопосочен билет, но в това тук нямаше смисъл. Не си спомнях да съм пила - бях прекалено ангажирана да се погрижа вечерта да мине добре. Даймънд не беше от сестрите, които биха сипали тайно алкохол в чашата ми, а после да ме зареже на плажа.