Читать «Кристал» онлайн - страница 27

От кухнята се чу как вратата на фризера се отвори. Синьората се върна с голяма кутия от местния сладолед.

И аз й казах, че има данни, но тя слуша ли ме?

Помогнах й да извади чинийките за десерта - прекрасни антики, поръбени със златни листа.

- Започвате да ме убеждавате, но винаги съм считала, че чертите ми са прекалено едри.

- Ах, но точно там е работата - рече ми Лили. - Я да вземем Джулия Робъртс и Ан Хатауей - устите им са големи като самолетоносачи, но това с нищо не е спънало кариерата им. - Лили прие голямата порция ягодов сладолед, докато аз срамежливо очертах с пръст устните си. Самолетоносач ли? - Имам познати в бизнеса. Ако се интересуваш, направи си няколко студийни портрета и аз ще ги разпратя тук -там. Всъщност, настоявам. Ще уредя някой от фотографите на снимачната площадка да те снима безплатно. Нещо ми подсказва, че от теб ще излезе модел и когато станеш богата и известна, искам първа да затръбя, че аз съм те открила.

Синьората изпухтя оскърбено.

- Аз я открих, Лили и двете се счепкаха коя е в правото си да поеме отговорността за несъществуващата ми слава.

- Добре, Мария. Двете я открихме.

Жените ми се усмихна с очакване. Какво можех да кажа?

- Благодаря ви.

- Нали Джеймс каза, че ще има доста да висим на снимачната площадка. Е, сега вече знаем какво ще правим в свободното време, нали? - Лили заби лъжицата си. - Чудесен сладолед, Мария.

Когато най-сетне разчистихме след гостите и се качих в апартамента си, беше станало почти полунощ. Чувствах се нелепо щастлива, затова гушнах Барози и за негово неудоволствие, затанцувахме малък валс в кухнята. Но той се измъкна от ръцете ми и изчезна през прозореца. Откакто Хав беше подхвърлил, че нещо у мен не е наред, се чувствах сякаш нямам никакво бъдеще - поне не като савант. Тази вечер Лили и синьора Кариера ми помогнаха да видя, че не е нужно пътят ми да следва този на семейството ми. Повечето хора живееха щастливо и пълноценно в нормалния свят, без да са надарени. Можех да се прочуя в него и тогава липсата ми на талант на савант щеше да бъде напълно засенчена. Трябваше само да бутна вратите, които те ми посочваха. Може би накрая нямаше да стана модел, но поне имаше откъде да започна.

Тъкмо се канех да угася нощната лампа, когато телефонът ми светна, извести, че съм получила съобщение от Даймънд. Бързо чукнах по екрана.

Утре пристигаме. Ако имаш време, приготви две допълнителни легла, моля те. Обичам те.

Две ли? За Трейс плюс още едно. Предположих, че сигурно Андрокъл ще долети, за да разбере защо лъвът все още не му е пратил отчет как е лапата. По дяволите! А беше такъв хубав ден.

Тъй като не бързах да дам обяснения на Хав Бенедикт, оставих на кухненския плот бележка за Даймънд, за да я предупредя, че ще остана на работа до късно. Следобеда синьора Кариера подхвърли, че една разходка ще се отрази добре на Роко, но за разлика от обикновено аз не сграбчих възможността, а се заех да залепвам пайетиге на последните маски за филма. Тя повече не отвори дума, тъй като беше заета да показва идеите си за следващия карнавал на контеса Николета. Възрастната дама се беше отбила в магазина, както обеща, а неизменният й лоцман стоеше отвън на улицата като охранител пред вратата ни. Двете жени се кикотеха като вещици над котела и добре се забавляваха. Всяка хвърляше по щипка мотиви и зрънце цвят в палитрата от дизайни, които синьора Кариера щеше да приготви за гостите на старата дама.