Читать «Кристал» онлайн - страница 26

BlackBerry-то на режисьора забръмча. Той погледна натам и провери съобщението си.

- Изглеждаше фантастично, Кристал! Непременно ела. Може да ти хареса. Има доста висене и чакане, но така е с филмите. Боя се, че сега ще трябва да тръгвам. Стив току-що е кацнал с хеликоптера си в хотела и иска да говори с мен - изглежда, пресата е пуснала някакъв слух. Благодаря ви за вечерята, синьора: срещата с местните е много важна, когато снимаш на жив терен. Въздушният мехур на света на киното може да попречи на човек да се докосне истински до мястото.

Синьора Кариера стана да го изпрати. Лили не тръгна с него, а остана и като отпи глътка вино, отпусна се назад с доволна, мила усмивка, точно като котарака Барози след обилна вечеря.

- Приятен човек - казах й и завих капачката на минералната вода.

- Така е, Джеймс е чудесен - Лили замислено завъртя един кичур от късата си коса. - В момента е напрегнат заради огромните суми, които са вложени в проекта, но никога не си го изкарва на хората си. Наистина ми е приятно да работя с него. - Унесеният й поглед бързо се концентрира върху настоящето и проблясна дяволито. - Твоята синьора също си я бива.

- Работяга е, това е вън от съмнение - усмихнах се аз.

- Но също и творец, когато стане дума за дрехи. Има много какво да науча от нея.

- Затова ли остана? Искаше да се посъветваш с нея?

Лили се засмя.

* Много ви благодаря. (от итал.) Бпр.

- Естествено. Когато две шивачки се съберат на едно място, не могат да пропуснат възможността да си поговорят на езика на дрехите с някой, който си разбира от работата. Но освен това и ти ме заинтригува, Кристал. Не очаквах да намеря във Венеция някой като теб.

Свих рамене.

- Само отчасти съм италианка. Една четвърт. Ходих на училище в Англия, където все още живеят майка ми и една от сестрите ми Останалата част от семейството е пръсната по всички краища на света.

- Не говорех за националността ти. Говорех за външния ти вид. Някой някога отправял ли ти е предложение? Явно е, че на ръст си достатъчно висока, но има нещо в лицето ти, което просто крещи да бъде фотографирано. - Лили допря един в друг палците и показалците си и ме улови в кадър.

- Ами, ъ, не. Ти си вторият човек, който ми го казва; другият беше синьората по-рано днес. Сигурно ми е ден, в който талантът ми бие на очи. - Засмях се на иронията. - Смешно е, защото винаги съм си мислила, че изглеждам странно в сравнение с другите момичета.

- Така е.

В този момент тъкмо отпивах и почти изплюх водата от устата си. Преглътнах и успях да кажа кисело едно благодаря.

- Не, чуй ме, Кристал. Имаш необикновено лице, но очите ти - какъв цвят са според теб?

- Светлокафяви?

- Не позна. - Тя поклати глава. - Наистина са поразителни - златни петънца, леко загатнат лешник и зелено. Имаш окраската на хамелеон Ще излизаш различно на снимките в зависимост от това какъв цвят носиш.

Домакинята ни се върна и прекоси кухнята като платноходка.

- Остана ли ви място за сладоледа?

- Да, аз искам - отвърна Лили. - Тъкмо казвах на Кристал, че трябва да помисли дали да не стане модел.