Читать «Кристал» онлайн - страница 24

Режисьорът, Джеймс Мърфи, беше дружелюбен ирландец, макар и доста неспокоен в момента заради многомилионната продукция, която теглеше на гърба си. Не беше много висок - когато се ръкувахме, забелязах, че стърча над него с пет-десет сантиметра, но той компенсираше височината си с ширина. Под сакото си носеше сиво поло и дънки - калифорнийска разновидност на шефския костюм. Главната дизайнерка, Лили Джордж, беше удивително млада за длъжността си и според мен приближаваше трийсетте. Тя имаше непослушна руса коса, бледа кожа, тънка фигура и по необичаен начин съчетаваше деликатния си външен вид с дрезгав глас и груб смях. Допадна ми веднага.

Мърфи отпиваше от десертното италианско вино, изтегнат на древната кушетка на синьора Кариера. Трудно беше човек да полегне удобно на този уред за мъчение, но не вярвам на синьората да е имала достатъчно време, че да поседне на него и да установи този факт.

- Синьора, ако имаме време, дали ще можем да видим костюмите преди вечерята? Знаете каква визия се опитвам да пресъздам: потискащата вечер на Карнавала - час, в който на сцената излизат влюбените и похитителите. - Той нахвърли няколко щрихи на идеите си във въздуха и за малко не ни окъпа целите във виното си. - Нашият герой ще бъде облечен в характерния си черен костюм, но искам да бъде обграден от бляскавите цветове на чудатите костюми на гуляйджиите. Те трябва да бъдат негова противоположност: диви, цветни, шумни.

Филмът беше третият епизод на успешен шпионски трилър и в него главният герой - горчив съвременен вариант на Бонд - беше мъж, който по-често минаваше от страната на злото, отколкото на доброто. С него изгря звездата на актьора Стив Хю - само един тлеещ поглед на русия хубавец към камерата стигаше, за да смрази кръвта, да съблазни и да накара почитателките му да примират с копнеж.

О, май пропуснах да ви кажа - голям фен съм му.

Синьора Кариера кимна и се изправи.

- Да, имаме време да видим няколко костюма. Кристал ще дефилира пред нас.

Оставих колата си.

- Така ли?

Лили Джордж се надигна от канапето край прозореца.

- Отлично! Влюбих се в онези, които вече ни изпратихте. Извинявайте, че в последния момент поискахме да ушиете още няколко, но щом видя какво сте произвели, Джеймс просто се забрави и направи сцената много по-голяма. - Тя погледна режисьора с любящо отчаяние.

- Кой, moi? Да съм се забравил ли? Няма такова нещо. - Джеймс се усмихна широко.