Читать «Кристал» онлайн - страница 23

- Добре, благодаря. Видяхме контеса Николета. Отиваше на църква. Каза, че ще се отбие скоро за поръчката си.

Синьора Кариера прокара разсеяно ръка през косата си.

- Ай, ай, ай! Как ще се справим? - Устните й се извиха в тънка усмивчивд, когато си помисли за печалбата. - Но ще се справим. Искаш ли да вечеряш с мен? Очаквам специални гости и, естествено, си послужих с хитринка - купих лазаня от ресторанта отсреща.

Хареса ми идеята да мога да поговоря с някой друг, освен с котката.

- Да, с удоволствие. Кого сте поканили?

- Режисьорът и главната дизайнерка от филмовата компания. Обадиха ми се точно след като ти си тръгна. - Тя отряза едно конче от подплата от меката, златиста тъкан.

Помислих си за последните няколко маски, които ми оставаше да довърша, и за роклите, чиито ръбове бяха само тропосани отгоре-отгоре.

- Но ние не сме готови!

Тя сви рамене, сякаш искаше да каже „какво можем да направим?“

- Знам, но те са нетърпеливи да видят каква работа сме свършили до тук. А и добре разбират, че не можем да им доставим костюмите преди събота. Снимките започват в неделя, така че ако не харесат подхода ми, няма да имаме почти никакво време за промени.

Вече започнах да съжалявам, че бях приела поканата. Ако поискаха да направим многократни промени, познайте кого щяха да накарат да свърши всичко, докато шефката ми се оправяше с редовните клиенти?

- Но за повече нямам време сега. - Синьора Кариера остави ножичките си. - Защо не се качиш да се преоблечеш. Сложи си рокля, лилавата, струва ми се, ще е добре. - Синьората ме огледа с професионално око. - Да, така цветът на лицето и косата ти ще изпъкнат най-добре. Поразителен също като чертите ти.

Задавих се от смях.

- Аз имам нещо, което може да изпъкне?

- О, я стига, Кристал! - рече тя енергично. - Изобщо не разбирам откъде ти е щукнала тази мисъл, че си грозна.

От огледалото например, помислих си аз.

- Това е просто абсурдно! Не искам да слушам повече. Ти не си от момичетата, които са само красиви, а от тези, чиито лица спират вниманието върху себе си. Много жени могат да минат за красиви, но се броят на пръсти онези, които могат да те поразят.

Ченето ми увисна. Но съгласете се - електрическата палка също може да те порази.

Веднъж започнала по темата, синьората се разгорещи и вече нищо не можеше да я спре.

- Виж само най-добрите модни агенции Те не се хвърлят върху онова, което всички смятат за красиво, а избират запомнящи се лица, модели, които могат да носят дрехите, а не да оставят дрехите да носят тях. Ето това, бела, си ти.

Охо! Леле! Охо! След две скапани седмици, неочаквано се почувствах висока три метра, но сега ми беше приятно.

- Благодаря. Ще отида да се преоблека.

Насърчителният мирис на лазанята във фурната ме окуражаваше и аз, без да бързам, започнах да се приготвям за вечерята. Все пак гостите, с които ми предстоеше да се срещна, бяха свикнали да общуват с най - изтънчените светски люде на планетата. Не исках да опозоря нито Венеция, нито себе си. Вгледах се в лицето си в огледалото, нанесох лек грим и се помъчих да видя онова, което синьора Кариера описа преди малко. Поразителна? Хъм. Все така виждах само себе си - катранени вежди, странно оцветени очи, буйна коса. Но може би ако се престорех, че съм красива, както тя ми беше казала, може би тогава щях да започна да се превръщам в човека, който тя виждаше, а не аз. Струваше да се пробвам. Добавих и едно колие, което бях направила от мъниста в дръзки цветове от венецианско стъкло, нанизани на сребърна тел, и чифт обеци, останали ми от Nonna. Вече бях готова. Огледах се в огледалото. Все така продължавах да не виждам никаква красота, но успях да видя нещо запомнящо се.