Читать «Кристал» онлайн - страница 21

Една частна моторна лодка спря на пристана пред църквата, а бялата й диря порозовя на залеза. Облечена цялата в черно, на брега слезе дребничка дама, подпомогната от плещестия лоцман в спретна тъмносиня униформа. Веднага я познах - всеки, който беше поживял една-две години във Венеция я познаваше. Контеса Николета притежаваше един от малките острови близо до Лидо* - дългата, тясна бариера между Венеция и Адриатическо море. Лагуната беше осеяна с подобни самостоятелни територии: едни от тях бяха някогашни инфекциозни болници, а други монашески колонии. Владението на контесата не беше далеч от тук, близо до къщата на Елтън Джон и недостъпния за простосмъртните хотел, в който отсядаха всички звезди за филмовия фестивал през септември. Говореха, че било малко бижу, разположено удобно срещу града, но същевременно голямата й къща осигурявала пълно уединение. Само най-старите италиански фамилии и рок звездите притежаваха такава собственост. От стълбите на църквата човек можеше да зърне единствено покрива на къщата и дърветата наоколо. Иначе имението си оставаше съблазнителна загадка и във въображението ми беше станало толкова примамливо, колкото и градината зад дебелите стени за Мери Ленъкс от „Тайната градина“*. Възрастната дама също беше савант и ме познаваше, или поне беше близка с Даймънд, и вероятно досега беше забелязала съществуването ми.

Подпряна на ръката на кормчията, възрастната жена тръгна с несигурна походка към църквата заедно с другите хора, които отиваха на службата. Роко се разлая и привлече вниманието й към мен. Станах (човек не бива да седи, когато някой италиански благородник благоволи да го поздрави).

* Пясъчният нанос е дълъг единайсет километра и там всеки септември се провежда филмовият фестивал във Венеция. Бпр.

* „Тайната градина“ е английска книжка за дена от Франсис Бърнет. Главната героиня, Мери Ленъкс, остава сираче и е изпратена да живее в мрачния замък на имението Мисълтуейт. Тук тя среща своя болнав братовчед Колин. Двете деца имат всичко, но въпреки това са капризни, самотни и нещастни. Единственото нещо, което събужда интереса им, е заключената Тайна градина. Б.пр.

Контесата първо потупа Роко, а после се обърна към мен:

- Кристал Брук, нали така? Как си, мила? - попита ме тя на италиански. Лоцманът спря, за да може контесата да размени няколко думи с мен. Изражението му беше скрито зад чифт огледални слънчеви очила. Помислих си, че трябва да е доста търпелив, за да понася честото й спиране - тя имаше толкова много познати в града. Но в подобни случаи той се беше научил да остава напълно безизразен.