Читать «Кристал» онлайн - страница 125

- Как смееш!

- Синът ви е извършил престъпления и когато семейство Бенедикт са помогнали за залавянето му, вие сте засилили колата на техните взаимоотношения от скалата.

- Не, съвсем не е същото.

- Ами това, дето държите Алберто и останалите като свои... роби, как може да бъде оправдано това? Навредил ви е бащата, а не синът. Не им давате да живеят, защото вие сте престанали да живеете в онзи ден. Мотивите ви са същите като на крадлива сврака - щом аз не притежавам нещо, няма да го притежава никой друг!

Мисловната й атака ме блъсна по главата. Бях вдигнала щитовете си и те устояха. Постоянно си повтарях, че тъкмо за това бях дошла: ако контесата не приемеше сделката ми - а тя очевидно не желаеше, -трябваше да науча как обръща своите сили срещу неприятелите си, само че беше мъчително. Чувствах се като застанала до реактивен самолет с включен на пълна мощност мотор, без да имам с какво да запуша ушите си от рева. Опитах се да дишам, за да се успокоя. Нали тя не може вечно да поддържа този натиск?

Пот се стичаше по гърба ми Затворих очите си. Усещах как тя опипом се мъчи да намери връзката ми с Хав, като се стремеше да я вземе в своя власт, но мисловната й кука отскачаше от стената, която бях издигнала, а железата й не успяваха да се закачат за назъбения горен край. Значи така действаше тя: обръщаше наобратно силата на търсача и вместо да върви подир връзката, тя я намотаваше като предач, който трупа нишката, така че от нея да не може да бъде изплетено нищо.

Достатъчно. Бях намерила отговор.

Хав, имам нужда от теб.

Кристал, какво става, по дяволите? Той усещаше под каква атака се намирам, но нямах място да му покажа източника й, понеже всяко отпускане на контрола можеше да я пусне вътре.

Слава Богу, че все още си там.

Винаги ще съм тук, непоносим... Хав отхвърли куп обидни думи, докато накрая се спря на моята собствена любима обида... мъпет.

Дълбоко в сърцето си знаех, че той няма да ме остави, както заплашваше да направи, че той говореше така само защото беше ядосан, и сега му дължах много:

Трябва ми помощта ти. Контесата се мъчи да докопа нашата връзка.

Дявол да го вземе, Кристал!

Ще пусна щита си и ще обърна атаката, но искам да отвръщаш на ударите заедно с мен, за да не успее да намотае тя нашата връзка.

Не разбирам.

Нямам време за обяснения: това са работи на търсачите на души. Трябва да я разтърсиш, за да я пусне. Направи нещо неочаквано.

Значи да използвам сила.

Зърнах го как си мисли за последната битка от филмите: Хари срещу Волдемор, Човекът паяк срещу Зеления Гоблин

Не. Тя е прекалено силна. Не мога да спечеля силов дуел.

Какво тогава?

Усетих как щитовете ми започнаха да се тресат. Главата ми щеше да се пръсне. Мога ли да оставя на теб да решиш, Хав?

Кристал, ти изпитваш болка.

Ще те оставя и това да решиш по-късно. Сега да действаме. Броя до три.

Не ми даваш много време, а?

Едно...

Кристал!

Две... три!

Пуснах щита си с надеждата, че Хав ще свърши своята работа и ще изтръгне връзката ни от ноктите й. Отидох право до ума й. Нямаше никакви щитове - толкова се бе съсредоточила върху атаката, че и не помисляше да се отбранява. С част от съзнанието си ввдях как Хав слаломира надолу по нашата връзка, облякъл костюма на жабока Кърмит, а аз като мис Пиги Неочаквано решение, но резултатно, ако можеше изобщо да се съди по смаяното изражение на контесата. Влязох зад преградите й и открих, че в ума й е същинска бъркотия, като монтажна платка, чииго жички са били свързани от аматьори. Скръбта я беше съсипала. Но сега не му бе времето да проявявам жалостивост: трябваше да защитя себе си и всичко свое.