Читать «Кристал» онлайн - страница 123

- Щом знаете колко е болезнено, защо тогава причинявате това на семейството ми? - не можех да разбера защо някой ще кара другите да страдат с неговата болка.

- А, момичетата не страдат - махна тя пренебрежително с ръка във въздуха. - Скъсих връзката им с партньорите им и я скътах, за да не им навреди отново. Само мъжете страдат - такова е моето отмъщение.

- Но нима не разбирате, че момичетата живеят половин живот, а дали и толкова?

- Нямаш представа - изстрелваше тя думите си към мен - каква мъка е да живееш със страстния, болезнен копнеж по нещо, което вече не притежаваш! Не знаеш в какво те превръща това.

Можех да се досетя: превръща те в озлобена душа, като тази насреща ми.

- Но защо вие трябва да избирате вместо тях?

- Глупости. Когато си търсач на души, през цялото време ти избираш вместо другите. Защо смяташ, че така им помагаш?

Това признание проеча през мен като сирена, сигнализираща за наводнение.

- Какво, да не искате да кажете, че и вие сте търсач на души? - това обясняваше толкова много неща.

- Разбира се. Само ние, търсачите, имаме власт да си играем с връзките на сродните души. Мислех си, че вече си го разбрала.

От това се почувствах ужасно невежа.

- Такава съм само от ден. Има още да се уча.

- Късметлийка си. Не си имала време да нанесеш щети с дарбата си; все още можеш да обърнеш не щата.

- Но аз искам да правя хората щастливи... цялостни - спомних си как се чувствах, когато бях при Хав. Дори караниците с него бяха много по-, как да кажа, цветни от черно-белите чувства, които хранех към други момчета. Не можех, нямаше да се откажа от това.

- И какво ще направиш, когато някой савант дойде при теб за помощ, а се окаже, че той няма сродна душа, защото тя е починала при злополука, от болест или във война? Това не е абстрактен въпрос - такива неща се случват.

- Не знам.

- Или когато сродната душа е претърпяла поражения вследствие на възпитанието си, или може би страда от някаква душевна болест, което означава, че с нея е невъзможно и дори опасно да се живее? Би ли свързала с окови такива двама души до края на живота им?

- Аз... не съм сигурна. Моя работа ли е да решавам какво прави един савант с откритието?

- Щом отваряш вратата, значи носиш отговорност за това, което влиза през нея. Имаш ли смелост да се изправиш пред такова нещо? Ти си мислиш, че ще сбъдваш мечти, а може би само ще докараш един кошмар?

Тя малко по малко разколебаваше моята увереност, че дарбата ми е дадена свише; аз никога не съм била убедена в това и, напипала тази моя слабост, контесата умело я използваше. Струваше си да помисля върху доводите й, но не и сега, когато имаше истински хора, които страдаха, а не предполагаеми. Осъзнавах, че тя се мъчи да ме отклони от основното съображение, което ме бе довело тук: трябваше да намеря как да си разменим ролите.

- Контесо, не знам как ще постъпя, но не можете да отречете, че имах мъжеството да довда тук и да застана пред вас. Не ми липсва смелост.

Тя наклони глава в знак на съгласие.

- Това ме изпълва с надежда за теб.

Сетих се за родителите си; след смъртта на баща ми не бях чула нито веднъж майка ми да се оплаква, че го е познавала.