Читать «Търговска къща» онлайн - страница 768

— И продължавате да твърдите, че онзи шпионин, Дмитрий Меткин, не е Леонов — Николай Леонов — също майор от КГБ?

— Глупости, всичко това са глупости. Ще докладвам за този случай на моето правителство и ще…

— Ремонтът ви приключи ли?

— Да, или поне ще приключи до полунощ. Ние носим добри пари на Хонконг и си плащаме смет…

— И ни създавате странни неприятности. Като майор Леонов, като Бакиан.

— Искате да кажете Меткин? — Суслов изгледа свирепо Бородинов, за да пооблекчи малко гнева си. — Да си познавал някакъв Леонов?

— Не, другарю капитан. Ние нищо не знаем — заекна Бородинов.

— Ама че лоши актьори! — въздъхна Съндърс. — За щастие Леонов ни разказа доста неща за вас и за кораба ви, преди да го премахнете. Да, майор Леонов беше много общителен — той неочаквано повиши глас. — Първи помощник-капитан Бородинов, моля, почакайте навън.

По-младият мъж не разбра как скочи на крака, целият пребледнял. Отвори вратата. Отвън един враждебно настроен китаец от СИ му посочи стол да седне и затвори вратата.

Съндърс остави лулата си, извади пакет цигари и бавно запали една. Дъждът барабанеше по стъклата. Суслов чакаше с разтуптяно сърце. Той наблюдаваше неприятеля си изпод гъстите си вежди и се чудеше какво толкова спешно има да му казва Роджър Крос. Когато тази сутрин иззвъня тайният му телефон, се обаждаше Артър, който го помоли да се срещне с Роджър Крос в 8 часа вечерта в „Синклер тауърс“.

— Какво толкова спешно има? Аз трябва да бъда на кораба…

— Не знам, Роджър каза, че е спешно. Нямаше време да го питам. Видя ли се с Коронски?

— Да. Всичко е готово. Вие можете ли да го доставите?

— Да. Доста преди полунощ.

— Да не се провалите. Центърът разчита на вас — излъга той. — Кажете на нашите приятели, че това е заповед.

— Добре. Няма да се провалим.

Суслов долови възбудата му. Страхът му понамаля. Но сега отново се връщаше. Никак не му се нравеше, че се намира тук при голяма вероятност да остане завинаги. Съндърс бе добре известен в КГБ — отдаден на работата си, умен, изключително интуитивен.

— Тези въпроси ме изморяват, мистър Съндърс — каза Суслов, учуден, че шефът на МИ–6, който бе дошъл лично в Хонконг, може да бъде толкова незначителен. Той реши да го изпита и се изправи. — Аз си тръгвам.

— Разкажете ми за „Севрин“.

— Северин? Какво е Северин? Не съм длъжен да стоя тук и да отговарям на въпросите ви, не…

— Съгласен съм, капитане, естествено, но един от вашите хора е бил заловен да шпионира и вие наистина сте необходим на нашите американски приятели.

— А?

— О, да, и се боя, че те не са толкова търпеливи като нас.

Отново го завладя страхът.

— Пак заплахи! Защо ме заплашвате? — ядоса се той. — Ние съблюдаваме законите. Аз не съм отговорен за безредиците. Настоявам да ми бъде разрешено да се върна на кораба си. Веднага.

Съндърс само го погледна.