Читать «Търговска къща» онлайн - страница 769

— Добре. Вървете си, моля — каза той тихо.

— Мога да си тръгна?

— Да, да, разбира се.

Суслов го изгледа учудено за момент, после се обърна и тръгна към вратата.

— Разбира се, ние сигурно ще подшушнем на шефовете ви, че вие сте ни предали Леонов.

Суслов се спря пребледнял.

— Какво, какво казахте?

— Леонов между другото ни каза, че вие сте го подтикнали да засече пратката. После сте издали размяната.

— Лъжа… лъжа — запротестира руснакът, внезапно ужасен, че и Роджър може да е заловен като Меткин.

— Не съобщихте ли на севернокорейските агенти за Бакиан?

— Не съм — заекна Суслов и изпита огромно облекчение, като разбра, че Съндърс само блъфира и вероятно не знае нищо конкретно. Увереността му отчасти се възвърна. — Това са още по-големи глупости. Не познавам никакви севернокорейци.

— Аз ви вярвам, но съм сигурен, че в Първо управление няма да ви повярват. Довиждане.

— Какво искате да кажете?

— Разкажете ми за телеграмата?

— Нищо не знам за нея. Вашият главен инспектор се е обърнал. Не е паднала от мен.

— Напротив. Ами американецът?

— Не познавам никакъв американец.

— Разкажете ми за „Севрин“.

— Не знам нищо за никакъв Северин. Какъв е той, кой е?

— Сигурен съм, че знаете колко недоверчиви и нетърпими са вашите началници в КГБ към изтичането на информация. Ако успеете да отплувате, ви съветвам да не се мяркате повече по тези места заедно с първия си помощник-капитан, кораба и целия си екипаж…

— Пак ли ме заплашвате? Това ще се превърне в международен скандал. Ще уведомя както моето, така и вашето правителство и…

— Да, ние също, както официално, така и неофициално. Съвсем неофициално — макар че се усмихваше, Съндърс гледаше студено.

— Мога ли… мога ли вече да си вървя?

— Да. Само за информация?

— Какво?

— Кой е американецът и кой е Артър?

— Не познавам никакъв Артър. Артър чий?

— Ще чакам до полунощ. Ако отплувате, без да ми кажете, като се върна в Англия, ще направя всичко възможно до ушите на вашия военен аташе в Лондон да стигне информация, че вие сте ни предали Леонов, когото наричате Ворански, срещу услуги от СИ.

— Това е лъжа, всичко е лъжа и вие го знаете.

— Петстотин човека ви видяха на хиподрума с главния инспектор Крос. Тогава сте му предали Меткин.

— Лъжете — Суслов се опита да прикрие ужаса си. Съндърс се засмя.

— Ще видим, ще видим. Новият ви военен аташе в Лондон ще се хване и за сламка, за да спечели благоразположението на началниците си. А?

— Не разбирам — отговори Суслов, макар че разбираше много добре. Беше в капан.

Съндърс се наведе напред, за да изтърси лулата си.

— Чуйте ме добре — започна той с нетърпящ възражение тон. — Ще ви предложа размяна — живота ви срещу американеца и Артър.

— Не познавам никакъв Артър.

— Това ще си остане между нас. На никого няма да кажа. Имате думата ми.

— Не познавам никакъв Артър.

— Посочете ми го и сте вън от опасност. Ние с вас сме професионалисти, разбираме от размяна — и сигурност — и от време на време от някоя лична, много тайна сделчица. Този път сте разкрит, значи трябва да се откупите. Ако отплувате, без да ми кажете кой е Артър, ще ви издам, без да ми мигне окото — очите му се впиха в него. — Довиждане, другарю капитан.