Читать «Търговска къща» онлайн - страница 770

Суслов стана и излезе. Когато с Бородинов се озоваха отново на въздух, сред хонконгската действителност и двамата задишаха свободно. Суслов се отправи мълчаливо през улицата към най-близкия бар. Поръча две големи водки.

Умът му работеше с пълна пара. Искаше му се да извика: „Божичко, и да го направя, и да не го направя, с мене е свършено. Тази проклета телеграма! Ако издам Банастазио и Артър и призная, че знам за «Севрин», попадам завинаги във властта им. Не го ли сторя, с мене определено е свършено. И в единия, и в другия случай е еднакво опасно както да се върна в Съюза, така и да дойда пак тук. И в единия, и в другия случай са ми необходими досиетата на А. М. Г. или Дънрос, или и двете, за защита. И в единия, и в дру…“

— Другарю кап…

Суслов се извърна рязко към Бородинов и го изпсува на руски. По-младият мъж пребледня и слисан замълча.

— Водка! Още две — поръча Суслов. — Ако обичате.

Барманката ги донесе.

— Аз се казва Сали, а ти, айейа?

— Чупката — озъби й се Бородинов.

— Дю не ло мо твойто чупката, айейа? Ти мистър Чупката? Аз не харесва твое лице, мистър Чупката, затуй чупката, без да псува.

Тя вдигна бутилката с водка и се приготви да продължи битката.

— Извини й се — тросна му се Суслов, който не искаше неприятности, тъй като не беше сигурен дали момичето не е подставено лице, имайки предвид близостта на бара до полицейското управление.

Бородинов бе поразен.

— Какво?

— Извини й се, говедо!

— Извинете — смотолеви Бородинов с пламнало лице. Момичето се засмя.

— Ей, голям човек, ти иска гуш-гуш?

— Не — отговори Суслов. — Само още водка.

Крос слезе от полицейската кола и забърза под лекия дъжд към „Струан“. Улиците зад него бяха пълни с чадъри, тротоарите претъпкани с хора, които отиваха или се връщаха от работа, тъй като не за всички неделята беше почивен ден. На дванайсетия етаж Крос слезе.

— Добро утро, главен инспектор Крос. Аз съм Сандра Лий, секретарката на мистър Дънрос. Оттук моля.

Инспекторът я последва надолу по коридора, загледан в нейния cheong-sam задник. Тя му отвори една врата. Крос влезе.

— Здравей, Едуард — поздрави той Съндърс. — Както винаги, си подранил.

Съндърс пиеше бира.

— Стар навик от войската — пет минути по-рано, за да си навреме?

Зад гърба му, в луксозната заседателна зала имаше добре заредено барче. И кафе.

— Желаете ли нещо, сър? Има готово блъди мери — попита Сандра Лий.

— Само кафе, благодаря. Без мляко.

Тя му поднесе кафето и излезе.

— Как мина? — попита Крос.

— Посещението ли? Добре, просто чудесно. Бих казал, че успях да го извадя от равновесие. — Съндърс се усмихна. — Записах разговора. Можеш да го прослушаш следобед. А, да, обяд. Роджър, в Хонконг намира ли се риба с пържени картофи?

— Разбира се. Риба и пържени картофи да искаш — Крос сподави прозявката си. Снощи стоя до късно да прояви и извади снимки от филма, който бе заснел в трезора. Тази сутрин бе чел и препрочитал оригиналните досиета на А. М. Г. с огромен интерес, като вътрешно се съгласяваше с Дънрос, че е трябвало да бъде толкова предпазлив. А. М. Г. си струваше парите, колкото и много да са били. Без съмнение те струваха цяло състояние.