Читать «Търговска къща» онлайн - страница 766

„Дявол да ме вземе — помисли си с отвращение Кейси. — Това е едно от ония събирания.“ Тя се обърна да си тръгне, но видя, че Горнт се навежда през борда.

— Здравей, Кейси, съжалявам за дъжда, качвай се!

Яхтата се клатеше и въртеше, вълните се плискаха по стъпалата и корпуса.

— Качи се на борда, няма страшно — извика Горнт. Реагирайки мигновено на поканата, която възприе като насмешка, Кейси бързо се спусна по стълбите, отказа предложената й от морячето ръка, изчака удобен момент и скочи.

— Скочи така, сякаш и преди си се качвала на яхта — възхити се Горнт, който идваше да я посрещне. — Добре дошла на борда на „Морска вещица“.

— Аз обичам да плавам, Куилън, но май не ми е мястото тук.

— О? — намръщи се Горнт и тя не видя в това никаква подигравка или предизвикателство. — Имаш предвид момичетата ли?

— Да.

— Те са гостенки на моите гости — очите му се впиха в нея. — Мислех, че искаш да си наравно.

— Какво?

— Мислех, че искаш да си равна в един мъжки свят, равна както в работата, така и в удоволствията? Да те приемат, а?

— Искам — отговори студено Кейси. Горнт продължи все така сърдечно:

— Смутена си от това, че другите са женени и си видяла някои от жените им ли?

— Да, май че да.

— Това не изглежда честно?

— Не, не изглежда — отговори тя неловко.

— Ти си моя гостенка, моя, а другите са на моите гости. Ако искаш равенство, може би трябва да си готова да го приемеш.

— Това не е равенство.

— Безспорно ти се доверявам. Като на равна. Трябва да ти кажа, че другите ти нямат същото доверие като мен — усмивката му изстина. — Казах им, че могат да си тръгнат или да останат. На моя кораб аз правя каквото си искам и гарантирах за твоята дискретност и благоприличие. Тук е Хонконг, нашите обичаи са по-различни. Това не е пуританско общество, макар че имаме много сериозни правила. Ти си сама. Неомъжена. Много привлекателна и добре приета. Като равна. Ако беше омъжена за Линк, нямаше да те каним нито с него, нито сама, макар че него можеше и да поканим, а какво щеше да ти каже той, като се върнеше, си е негова работа.

— Искаш да кажеш, че това е обичайно за Хонконг — мъжете да излизат с момичета в неделя следобед?

— Не, въобще не. Искам да кажа, че гостите ми ме попитаха дали могат да поканят някои свои гости, които биха съживили един иначе скучен обяд — очите на Горнт я гледаха спокойно.

„Сий уич“ се наклони от нова вълна и Бар и приятелката му се олюляха и едва не загубиха равновесие. Момичето изпусна чашата си с шампанско. Горнт не помръдна. Кейси също. Тя дори не се държеше.

— Май доста си плавала? — възхити й се той.

— Имам 18-футова едномачтова яхта, клас олимпийски, на ремарке. Понякога плавам с нея през почивните дни.

— Сама?

— Най-често. Понякога Линк идва с мен.

— Той на ралито ли е?

— Не. Чух, че е отменено.

— Ще заминава ли за Тайпей?

— Не. Разбрах, че и това е отменено.

Горнт поклати глава.

— Умно. Утре ще има доста работа — очите му я гледаха нежно. — Съжалявам, че си се засегнала. Мислех те за по-различна от останалите. Сега вече съжалявам, че другите са тук.