Читать «Търговска къща» онлайн - страница 767

Кейси долови тази странна нежност.

— Аз също.

— Не би ли искала да останеш все пак? Надявам се и разчитам на твоята дискретност — аз гарантирах за това.

— Ще остана — каза просто тя. — Благодаря за доверието.

— Ела на мостика. Има шампанско, а и обядът ще ти хареса.

След като направи избора си, Кейси се отърси от резервите си и реши да се забавлява.

— Къде отиваме?

— Нагоре към Ша Тин. Там морето ще бъде по-спокойно.

— Куилън, знаеш ли, че яхтата ти е страхотна?

— След малко ще ти я покажа.

Плисна дъжд и те се скриха на завет под палубата. Горнт погледна към часовника на кулата. Беше 10.10. Тъкмо се канеше да нареди да отвържат въжетата, когато по стълбите се спусна забързан Питър Марлоу и се качи на борда. Разтвори очи от изненада, като съзря Кейси.

— Извинете, че закъснях, мистър Горнт.

— Няма нищо, мистър Марлоу. Щях да ви изчакам няколко минути — знам как е с малки деца. Извинете ме за секунда, предполагам, че се познавате. Кейси е моя гостенка — гарантирам за дискретността й — той й се усмихна. — Нали?

— Разбира се.

Горнт ги остави и тръгна към мостика да поеме управлението. Те погледаха малко след него, и двамата смутени.

— Не очаквах да те видя тук, Питър — каза Кейси.

— Аз също.

Тя го погледна изпитателно със спокойните си светлокафяви очи.

— Да не би някое от другите момичета да е за теб? Кажи ми направо.

Марлоу се усмихна заинтригуван.

— Дори и да беше, щях да ти кажа, че не е твоя работа. Дискретност преди всичко. Между другото, ти ходиш ли с Горнт?

Тя го изгледа.

— Не. Не, разбира се, че не!

— Тогава защо си тук?

— Не знам. Той… той просто каза, че ме кани като равна.

— О, о, разбирам — Питър Марлоу също изпита облекчение. — Горнт има странно чувство за хумор. Е, аз те предупредих. А за да ти отговоря на въпроса, имам поне осем момичета в харема си! — и двамата се засмяха, после той добави с по-сериозен тон. — Не се притеснявай за Фльор. Тя е много разумна.

— Де да бях и аз такава, Питър. Това е толкова ново за мен. Извинявай за… да, съжалявам.

— И за мен това е ново. Никога досега не съм бил на морска разходка в неделя. Ти за…?

Усмивката му изчезна. Кейси проследи погледа му. На палубата се бе качил Робърт Грей и си наливаше шампанско, а едно от момичетата му подаваше чашата си. Тя се обърна към Горнт и видя как той местеше очи от единия мъж на другия и после към нея.

— Качете се горе — извика Куилън. — Има шампанско, блъди мери или, ако предпочитате, кафе.

Лицето му не изразяваше нищо, но всъщност беше силно развеселен.

71

11:15 часа

— Повтарям, мистър Съндърс, не знам нищо за никаква телеграма и никакъв Артър, нито пък за досиета или американец и не познавам никакъв майор Юрий Бакиан — този човек беше Игор Ворански, моряк първи клас.

Суслов едва се сдържаше да не избухне. Съндърс седеше срещу него на бюрото в мрачната стая за разпити в полицейското управление. Суслов се надяваше, че Роджър Крос ще бъде тук и ще му помогне. Но не го беше виждал след пристигането си.

„Внимавай — каза си той, — ти си сам-самичък. Не очаквай никаква помощ от Роджър. И правилно. Той трябва да бъде запазен като шпионин. А и от Бородинов няма никаква полза.“ Той хвърли поглед към първия си помощник, който седеше стегнат и изправен до него на стола си и явно беше силно притеснен.