Читать «Търговска къща» онлайн - страница 44

Джеймс Клавел

— Да, много. Тя наистина е цвете — цвете, паднало от салона за танци „Гуд лък дрегън“ в Уанчай. Но и тя не знае, къде е господарят Джон. Не е бил при нито една, въпреки че в полунощ е имал среща с госпожица Паднало Цвете. Поне тя така казва.

— Откъде научи всичко това? — попита той, изпълнен с възхищение.

— Власт, тай-пан. И мрежа от връзки, градена повече от пет поколения. Как иначе щяхме да оцелеем? — Тя се изкиска тържествуващо. — Разбира се, ако искате да знаете и нещо скандално — Джон Чен не знаел, че не е била девствена, а посредникът твърдял, че е.

— Ами?

— Да. Той платил на посредника… — Един от телефоните иззвъня, тя вдигна слушалката и каза: — моля, изчакайте малко, — натисна бутона за изчакване и без да си поема дъх, продължи радостно — … 500 долара в брой, американски долари, но всички нейни сълзи и всички… доказателства били фалшиви. Горкият, но така му се пада, нали, тай-пан? Защо му е на човек като него, на тази възраст, да подхранва мъжкото си самочувствие с девственици — та той е едва на четиридесет и две, нали? — Тя натисна бутона за свързване. — Кабинетът на тай-пана, добро утро — каза вежливо.

Той я наблюдаваше. Както винаги бе очарован, зашеметен и изумен от нейните източници на информация, съдържателна или не, и от удоволствието, което тя изпитваше от научаването на тайни. Както и от издаването им. Но само на членове на клана и специални вътрешни хора.

— Един момент, моля. — Тя натисна бутона за изчакване. — Полицейски началник Армстронг иска да се срещне с вас. Чака долу заедно с полицейски началник Куок. Извинява се, че идва без предупреждение и пита, дали все пак не можете да им отделите малко време?

— А, оръжието. От ден на ден полицията ни става все по-експедитивна — каза той със строга усмивка. — Очаквах, че ще дойдат не по-рано от обед.

В седем часа тази сутрин бе получил от Филип Чен подробен доклад, тъй като един от полицаите, участвали в акцията и роднина на Чен, му се обадил по телефона.

— Трябва да използваш всичките ни частни канали, за да разбереш кой и защо го е направил, Филип — му бе казал той с голяма загриженост.

— Вече го правя. Прекалено голямо съвпадение е това, че оръжието е в самолета на Бартлет.

— Може да попаднем в много неудобно положение, ако се окаже, че имаме някаква връзка с тази работа.

— Да.

Той забеляза, че Клаудия чака търпеливо.

— Помоли Армстронг да изчака десет минути. А след това ги повикай.

— Щом като полицейски началник Куок се е захванал толкова бързо с това, сигурно работата е по-сериозна отколкото си мислехме, нали, тай-пан?

— Специалният отдел на специалното разузнаване сигурно веднага се е заел. Сигурен съм, че вече са се свързали с ФБР и ЦРУ. Логично е да идва Брайън Куок, защото е стар приятел на Армстронг и освен това е най-кадърен от всички.

— Да — с гордост се съгласи Клаудия. — Ех, какъв прекрасен съпруг ще излезе от него.

— При условие, че се ожени за някоя Чен — колко много допълнителна власт, а?

Беше всеизвестно, че готвеха Брайън Куок за първия китаец помощник-комисар.