Читать «Търговска къща» онлайн - страница 42

Джеймс Клавел

— Моля?

— Защото оцелях от войната, а синът ти — не. Твоят племенник, Линбар, последният Струан от рода ти, е мило момче, но не го бива за нищо. Аз оцелях, но бедните ми братя не успяха и това все още побърква баща ми. Това е истината, не мислиш ли?

— Да — каза Аластър Струан. — Да, за съжаление е така.

— А аз не съжалявам. И не се страхувам от нищо. Баба Дънрос се е погрижила за това.

— Здравейте, тай-пан — каза усмихнато Клаудия Чен, щом се отвори вратата на асансьора. Тя бе приятна, сивокоса евроазиатка, към шестдесет и пет и седеше зад огромно бюро — мебел, която се набиваше в очи във фоайето на двадесет и първия етаж. Работеше в „Ноубъл хаус“ от четиридесет години, а двадесет и пет от тях — единствено за тай-пановете му. — Не хо ма? Как сте?

— Хо, хо — отвърна той разсеяно. — Добре. — И продължи на английски: — обади ли се Бартлет?

— Не. — Тя се намръщи. — Не се очаква да дойде преди обяд. Искате ли да се опитам да се свържа с него?

— Не, няма значение. А какво стана с разговора ми с Фостър в Сидни?

— И това не е включено в програмата. Както и разговорът ви с господин Макструан в Единбург. Притеснява ли ви нещо? — попита тя, тъй като веднага усети настроението му.

— Не, няма нищо. — Отърси се от своята напрегнатост, мина покрай бюрото, влезе в кабинета си. Тя затвори вратата и седна наблизо с бележник в ръка.

— Точно си припомних моя голям ден — каза той. — Денят, в който поех властта.

— О. Джос, тай-пан.

— Да.

— Джос — повтори тя — а и беше доста отдавна.

Той се засмя:

— Отдавна ли? Четиридесет живота. Минали са едва три години, а целият свят се промени и всичко става толкова бързо. Какви ли ще бъдат следващите няколко години?

— Все такива, тай-пан. Разбрах, че на входа сте се срещнали с Кейси Чолок.

— Кой ти каза? — попита той остро.

— Всемогъщият добър Господ, тай-пан, не мога да разкрия източниците си. Но разбрах, че сте се загледал в нея и тя се е загледала във вас. А?

— Глупости! Кой ти каза за нея?

— Снощи се обадих в хотела, за да проверя дали всичко е наред. Директорът ми каза. Знаете ли, че този глупчо щеше да се престарае в регистрацията? Хм, дали щели да спят в един апартамент или в едно легло. Казах му, че няма значение. Живеем в 1963-та, в съвременния свят, който е много по-свободен и в края на краищата апартаментът е чудесен — с два входа, с отделни стаи и, което е най-важното, те са наши гости. — Тя се изкиска. — Стегнах малко редиците… Аах, властта е чудесна играчка.

— Каза ли на младия Линбар или на някой от другите, че Кейси е жена?

— Не. На никого. Знаех, че вие знаете. Барбара Чен ми каза, че господарят Джон вече ви се е обаждал във връзка с Кейси Чолок. Що за птица е тя?

— С една дума — сексапилна — каза той и се ухили.

— Добре, а нещо друго?

Дънрос се замисли:

— Много е привлекателна, много добре облечена, много самоуверена и много наблюдателна. Забеляза, че входната ни врата е странна и попита защо. — Той взе един нож за рязане на хартия с костна дръжка и започна да си играе с него.