Читать «Търговска къща» онлайн - страница 46

— Да кажа ли, че ви няма? — попита тя.

— Не. — Преди две години Дънрос бе вложил огромен капитал в „Тода шипинг индъстрис ъф Йокохама“ за строежа на два гигантски товарни кораба. Те трябваше да попълнят флота на „Струан“, голяма част от който бе унищожен по време на войната. Бе избрал тази японска корабостроителница, защото тя предлагаше най-доброто качество при най-изгодни условия, даваше гаранция за доставката и всичко останало, което британските корабостроителници не можеха да предложат. Освен това знаеше, че е време всичко да бъде забравено. — Ало, Хиро — той имаше добро отношение специално към този човек. — Радвам се да те чуя. Как е в Япония?

— Моля да ме извиниш за безпокойството, тай-пан. В Япония всичко е наред, въпреки че е горещо и влажно.

— Как върви работата по моите кораби?

— Идеално, тай-пан. Всичко е точно както сме се разбрали. Просто исках да те уведомя, че в събота сутрин пристигам в Хонконг по работа. Ще бъда там през уикенда, а после продължавам за Сингапур и Сидни. Ще се върна в Хонконг точно навреме за окончателното уреждане на сделката. Все още ли имаш намерение да идваш в Йокохама, за да присъстваш на пускането на двата кораба?

— Да, със сигурност. В колко часа каца самолетът ти в събота?

— В 11:10, Японски авиолинии.

— Ще изпратя кола да те посрещне. Какво ще кажеш, да дойдеш направо в Хепи вели на конните надбягвания? Можеш да обядваш с нас, а след това колата ми ще те закара до хотела? Ще отседнеш във „Виктория енд Албърт“, нали?

— Този път — в хонконгския Хилтън. Тай-пан, моля да ме извиниш, не искам да ти създавам затруднения, много съжалявам.

— Това е нищо. Ще изпратя някой от хората ми да те посрещне. Вероятно Ендрю Гавалан.

— Много добре. Благодаря ти, тай-пан. С нетърпение очаквам да те видя и още веднъж извинявай за безпокойството.

Дънрос затвори телефона. „Интересно защо се обади? Каква ли е истинската причина? — питаше се той. — Хиро Тода, главен директор на най-преуспяващия корабостроителен комплекс в Япония не прави нищо внезапно или необмислено.“

Дънрос са замисли за приключването на сделката за корабите и за трите предстоящи плащания от по два милиона, които трябваше да бъдат извършени на 1-и, 11-и и 15-и септември, а остатъкът след деветдесет дни. Общо дванадесет милиона щатски долара, с които в момента не разполагаше. Или подписаният договор за даване под наем на корабите, който беше необходим за изплащане на банковия заем, който той все още не бе получил.

— Няма значение, всичко ще се уреди.

— За тях — да — каза Клаудия. — Знаете ли, нямам им доверие, тай-пан. Нито на един.

— Не си справедлива, Клаудия. Те се опитват да постигнат с икономически средства онова, което не успяха да постигнат с военни.

— Като правят дъмпинг на всички световни пазари?

— Работят упорито, имат печалби и ще ни погребат, ако им позволим. — Неговият поглед също стана суров. — Но, в края на краищата, Клаудия, зачеркни един англичанин или шотландец и си намери пират. Ако сме наистина такива глупаци, че да им го позволим, значи заслужаваме да влезем в гроба. Нали затова съществува Хонконг?