Читать «Шогун» онлайн - страница 814

— За тържественото погребение на Тода Марико-сама, нали?

— Да. Ах, господарю, вие всичко знаете. Ние сме глина върху грънчарско колело, което вие въртите.

— Не е вярно. И мразя празните ласкателства. Нима забравихте?

— Не, господарю, моля да ме извините. Не исках да ви лаская. — Алвито беше още повече нащрек, съвсем посърнал. — Имате ли нещо против специалната литургия в памет на Тода-сама, господарю?

— Безразлично ми е. Тя беше изключителна личност и примерът й заслужава всички възможни почести.

— Да, господарю. Благодаря ви. Делегатът-посетител ще остане доволен. За него службата е от голямо значение.

— Разбира се. Тъй като тя беше мой васал и християнка, примерът й няма да остане незабелязан от останалите християни. Или от онези, които възнамеряват да се покръстят. Така ли е?

— Убеден съм в това. Пък и как може да остане незабелязан? Напротив — тя заслужава големи почести за саможертвата си.

— Защото е дала живота си, за да живеят други ли? — кратко попита Торанага, без да споменава думите сепуку или самоубийство.

— Да.

Торанага се усмихна вътрешно. От вниманието му не убягна фактът, че Цуку-сан нито веднъж не спомена другото момиче — Ачико Кияма. Нито дума за нейната храброст, смърт или погребение, което също щеше да бъде много тържествено.

— Значи, не знаете кой е заповядал или подпомогнал опожаряването на моя кораб? — остро запита той.

— Не, господарю. Освен да съм допринесъл с молитвите си — друго не знам.

— Разбрах, че строежът на църквата ви в Йедо напредва добре.

— Да, господарю. Още веднъж ви благодаря.

— Е, Цуку-сан, надявам се, че усилията на върховния жрец на християните скоро ще се увенчаят с успех. Но се нуждая от нещо повече от надежда и освен това имам добра памет. А сега ще ви помоля да ми послужите като преводач. — Торанага веднага усети как свещеникът настръхна. — Няма от какво да се страхувате.

— Не се боя от него, господарю. Моля да ме извините — просто не ми се иска да съм близо до него.

Торанага се изправи.

— Ще ви помоля да се отнасяте с уважение към Анджин-сан. Неговата храброст изигра огромна роля и той не един път е спасявал живота на Марико-сама. Освен това сега не е на себе си — и има защо. Загубата на кораба… нали разбирате?

— Да, да, много съжалявам.

Торанага тръгна пред него по брега, а телохранителите им осветяваха пътя с факли.

— Кога ще получа доклада на главния ви жрец за инцидента с пренасянето на пушките?

— Веднага щом получим необходимите данни от Макао.

— Моля да му предадете, че желая да ускори проучването си.

— Да, господарю.

— И кои са били въпросните даймио-християни?

— Дори и да е имало замесени даймио, господарю, на мен това не ми е известно. Моля да ме извините.

— Жалко, че не знаете нищо по въпроса, Цуку-сан. Това би ми спестило много време. На доста даймио би им било интересно да научат истината за този случай.

Ех, Цуку-сан, мислеше Торанага. Че знаеш — знаеш, и стига да поискам, бих могъл да те притисна. Ще се гърчиш и ще се извиваш като змия, но в края на краищата, като ти заповядам да се закълнеш в християнския си бог, ще ми кажеш: „Кияма, Оноши и може би Харима.“ Но не е дошъл моментът. Поне засега. Не е дошъл моментът да разберете, че според мен вие, християните, нямате нищо общо с пожара на кораба. Нито Кияма, нито Харима, нито дори Оноши. Всъщност съм сигурен. Но не е било и божие дело. Беше дело на Торанага.