Читать «Шогун» онлайн - страница 813

— Исках само да се извиня за случилото се.

— Какво ви каза Анджин-сан?

— Безброй сърдити думи и обвинения, че аз съм му бил подпалил кораба.

— Това вярно ли е?

— Не, господарю.

— Кой тогава?

— Пожарът беше причинен от стихийно природно бедствие. Извила се буря и корабът се запалил.

— Не, природата няма нищо общо е това. Значи, твърдите, че нито вие, нито свещениците, нито кой да е християнин има пръст в пожара?

— О, не, господарю, имам пръст в тази работа. Толкова много молитви прочетох! Кълна се В Христа — според мен корабът беше оръдие на сатаната. Многократно съм го повтарял. Знам, че вашето мнение е различно и отново моля за прошка, задето ви се противопоставям в това отношение. Но нищо чудно стихията и бедствието да са помогнали, а не да са навредили.

— Нима? По какъв начин?

— Делегатът-посетител вече не е с раздвоено внимание и ще може да се съсредоточи върху Кияма-сама и Оноши-сама.

— Тези приказки съм ги чувал и преди — сряза го Торанага. — Каква действителна помощ може да ми окаже главният християнски жрец?

— Господарю, имайте доверие на… — започна Алвито, но промени решението си и продължи искрено: — Моля да ме извините, но аз чувствувам с цялото си сърце, че ако се доверите на господа бог, той неминуемо ще ви помогне.

— Доверявам му се, но най-много доверие имам на Торанага. А междувременно разполагам със сведения, че Ишидо, Кияма, Оноши и Дзатаки са свикали войските си. Ишидо ще излезе срещу мен с триста-четиристотин хиляди души.

— Делегатът-посетител изпълнява поетото към вас обещание, господарю. В Йокосе трябваше да ви докладвам за неуспеха му, но сега има голяма надежда.

— Голата надежда няма да ми помогне срещу мечовете.

— Да, но с божията помощ може да се победи и най-многобройният враг.

— Да, ако бог съществува. — Гласът на Торанага се изостри още повече. — За каква надежда ми говорите?

— Не знам с точност, господарю. Но нали Ишидо излиза да се бие срещу вас? И напусна крепостта Осака. Това не е ли пак божия воля?

— Не е. Но, значи, разбирате какво означава това негово решение?

— 0, да, много добре. И съм убеден, че и Делегатът-посетител също разбира.

— Нима твърдите, че това е негово дело?

— О, не, господарю. Но все пак е факт.

— Не е изключено Ишидо да промени решението си и да назначи Кияма за главнокомандуващ, а той самият да се укрие в Осака и да пусне срещу мен Кияма и наследника.

— На този въпрос не мога да отговоря, господарю. Но ако Ишидо напусне Осака, това ще е истинско чудо, нали?

— Нима твърдите най-сериозно, че за това също има заслуга вашият християнски бог?

— Не. Но може да има. Аз твърдо вярвам, че нищо не може да се случи без негово знание.

— Дори и след смъртта си не научаваме нищо за съществуването на какъв да е бог.

— И Торанага добави рязко: — Разбрах, че Делегатът-посетител е напуснал Осака.

С удоволствие забеляза как през лицето на Цуку-сан премина сянка. Тази новина я научи същия ден, когато тръгна от Мишима.

— Да — отвърна свещеникът, леко уплашен. — Замина за Нагасаки, господарю.