Читать «Шогун» онлайн - страница 815

Точно така! Защо? — ще попитате вие.

Кияма много мъдро отхвърли предложението, което му направих в писмото, предадено му от Марико. Трябваше му доказателство за моята искреност. А какво можех да му дам освен кораба и варварина? Какво можех да му предложа от нещата, които вдъхваха ужас на вас, християните? Очаквах, че може да загубя и кораба, и варварина, макар че загубих само кораба. Днес в Осака мои посредници ще предадат на Кияма и на главния ви жрец, че това е безвъзмезден подарък от мен, доказателство за моята искреност, за това, че нямам нищо против християнската църква, а само против Ишидо. Добро доказателство, нали?

Да, но ще можеш ли изобщо да имаш някога доверие на Кияма? — ще попитате, и то с право.

Не. Но Кияма е преди всичко японец и след това християнин. А вие непрекъснато забравяте това. Кияма ще повярва на моята искреност. Подаръкът ми е абсолютен — като примера на Марико и храбростта на Анджин-сан.

Как подпалих кораба ли? — ще попитате може би.

Какво значение има това за вас, Цуку-сан? Стига ви фактът, че съм го сторил. И никой не го знае освен мен, няколко много доверени хора и самият подпалвач. Кой е той ли? Ишидо използува нинджа, защо и аз да не направя същото? Аз обаче наех само един и успях. А Ишидо се провали.

— Глупаво е да се провалиш — произнесе той на глас.

— Моля, господарю? — стресна се Алвито.

— Глупаво е да не се потули подобна тайна. Имам пред вид пренасянето на мускетите — рязко каза Торанага. — И освен това да се подстрекават даймио-християни на бунт срещу законния им господар тайко. Така ли е?

— Да, господарю, прав сте.

— Знам, че съм прав, Цуку-сан.

Торанага остави разговорът да замре, тъй като Цуку-сан очевидно беше силно възбуден и вече готов да превежда.

Стигнаха брега и Торанага пак вървеше уверено напред в тъмнината, забравил за силната си умора. Като минаваха покрай набучените глави, забеляза, че Цуку-сан се прекръсти уплашено, и си помисли: колко е глупаво да бъдеш суеверен… а също и да не се боиш от нищо.

Васалите на Анджин-сан вече бяха наскачали и му се кланяха — много преди Торанага да наближи. Но не и Анджин-сан. Той не помръдна — продължи да седи с поглед, втренчен навътре в морето.

— Анджин-сан! — внимателно го повика Торанага.

— Да, господарю… — Блакторн излезе от унеса си и се изправи на крака. — Извинете, искате да говорим сега?

— Да, ако обичате. Водя Цуку-сан, защото искам да се разберем добре. Разбирате ли? Бързо и ясно.

— Да. — Торанага забеляза в светлината на факлите колко са неподвижни очите на Анджин-сан и че е изтощен до крайност. Погледна към Цуку-сан. — Дали разбра какво му казах?

Свещеникът заговори и Торанага се заслуша в отвратителните звуци на този език. Анджин-сан кимна, но погледът му все така обвиняваше.