Читать «Шогун» онлайн - страница 805

— А! Казвате, че е било саботаж?

— Няма доказателства, господарю, но бурята и пожарът са прекалено удобни поводи. Пък и един пожар много лесно може да се изгаси. Моля за извинение.

— Приемам извиненията ви, но междувременно бихте ли ми казали с какво ще заменя кораба? Защото той много ми трябва.

Ябу усети киселини в стомаха си.

— Да, господарю, знам. Много съжалявам, но с нищо не можете да го замените. По време на плаването насам Анджин-сан ми каза, че други бойни кораби щели да пристигнат от неговата страна.

— Кога?

— Той не знае, господарю.

— След година? Десет? Аз имам на разположение само десетина дни.

— Много се извинявам, но не знам. Може би вие ще го попитате, господарю? Торанага за пръв път погледна към Блакторн. Високият англичанин стоеше встрани сам, с помръкнало лице.

— Анджин-сан!

— Да, господарю?

— Лошо, нали? — Торанага посочи развалините на кораба. — Нали?

— Да, много лошо, господарю.

— Кога ще дойдат други кораби?

— Мои кораби, господарю?

— Да.

— Когато Буда пожелае.

— Довечера ще говорим. Сега вървете. Благодаря ви за Осака. Да. Идете на галерата или в селото. Ще разговаряме довечера. Разбирате ли?

— Да, господарю, разбирам. Ще разговаряме довечера. Кога довечера, извинете?

— Ще изпратя човек да ви каже. Благодаря за Осака.

— Само мой дълг. Аз правя много малко. Тода Марико-сама дава всичко. Всичко за Торанага-сама.

— Да.

Торанага почтително му върна поклона. Анджин-сан тръгна да си върви, но изведнъж спря. Торанага също погледна към отдалечения край на платото. Цуку-сан и послушникът му току-що бяха пристигнали и слизаха от конете си. В Мишима не беше приел свещеника, макар че незабавно го извести по човек за гибелта на кораба, и умишлено го държа в напрежение — да чака, докато той самият види как ще се развият събитията в Осака и дали галерата благополучно ще пристигне в Анджиро. Чак тогава реши да го вземе със себе си и да го приеме в Йокохама. — когато на него му е удобно.

Блакторн се запъти към свещеника.

— Не, Анджин-сан. По-късно, не сега. Идете в селото! — заповяда той.

— Но, господарю! Този човек уби мой кораб! Той враг!

— Вървете там! — посочи Торанага долу към селото. — И чакайте, моля. Довечера ще говорим.

— Моля ви, господарю, този човек…

— Не! Идете при галерата! Веднага!

Това е по-приятно от опитомяването на сокол, възбудено си каза Торанага и за миг мисълта го разсея, но веднага след това отново съсредоточи волята си, за да победи Блакторн. По-приятно е, защото Анджин-сан е не по-малко див и опасен и никой не е в състояние да предскаже какво ще направи в следващия момент — това непознато, неповторимо качество, което не съм срещал в никой друг.

С крайчеца на окото си забеляза, че Бунтаро бе направил крачка към Анджин-сан — готов и изгарящ от желание да го накара да се подчини. Глупаво, помисли си между другото Торанага, и излишно. Но не отклони погледа си от Блакторн. И победи.

— Да, отивам сега, господарю. Извинете. Отивам сега.

Блакторн избърса потта от лицето и тръгна.

— Благодаря, Анджин-сан — каза Торанага, без да допусне радостта от победата да проличи в говора или по лицето му. Проследи го с поглед, докато се отдалечаваше послушно — яростен, силен, готов да убива, но подвластен на волята на Торанага.