Читать «Шогун» онлайн - страница 803

— Е, Кири-сан, добре дошла.

Тя отново му се поклони радостно.

— Благодаря, господарю. Вече мислех, че не ще имам удоволствието да ви видя отново.

— Аз също. — Торанага си позволи да изрази щастието, което го изпълваше. После погледна към младото момиче. — Е, Садзуко-сан? Къде е синът ми?

— С дойката си, господарю — задъхано му отвърна тя, пламнала от удоволствие.

— Моля ви да изпратите някой веднага да го донесе.

— Позволете ми, господарю, аз сама да го донеса.

— Да, разбира се, щом искате — усмихна се Торанага и се загледа подире й с обич. После отново се обърна към Кири: — Добре ли си? — попита я много тихо, за да чуе само тя.

— Да, господарю. Много съм щастлива, че ви виждам такъв здрав и силен.

— Отслабнала си, Кири-сан, и си се подмладила.

— А, господарю, извинете, но това не е вярно. Въпреки това ви благодаря, благодаря ви.

Той се засмя.

— На каквото и да се дължи — самота или изоставеност, — много ти отива. Радвам се, че те виждам, Кири-сан.

— Благодаря, господарю. Щастлива съм, че нейното послушание и саможертва отключиха портата на крепостта Осака. За нея би било голямо щастие, ако знаеше, че е успяла.

— Първо да се оправя с тези негодници. По-късно ще си поприказваме. Имаме много неща да си кажем, нали?

— О, да! — Очите й блеснаха. — Синът на небето ще се забави, доколкото разбрах?

— И много мъдро от негова страна.

— Нося ви лично послание от Очиба-сама.

— А, така ли? Добре. Но и то ще трябва да почака. — Торанага помълча. — Достойно ли умря Марико-сан? По собствен избор или случайно, по грешка?

— Тя сама си избра смъртта. Извърши сепуку. Ако не бе постъпила така, щяха да я пленят. Ох, господарю, ако знаете как възхитително се държа тя през всички онези страшни дни! Каква храброст прояви! Също и Анджин-сан. Ако не беше той, щяха да я хванат жива и да я опозорят. И не само нея — всички щяхме да бъдем пленени и опозорени.

— Да, тези нинджа… — Торанага изпусна въздух през зъби и очите му станаха като връхчетата на иглички дори Кири неволно потрепера. — Ишидо ще плаща за много неща, Кири-сан. А сега ме извини…

И той се качи с тежка стъпка на платформата, издигната за преглед на войските, и седна на възглавничката — отново суров и застрашителен. Телохранителите му незабавно го заобиколиха.

— Оми-сан?

— Да, господарю?

Оми се приближи и се поклони. Изглеждаше поостарял и отслабнал.

— Изпратете Кирицубо-сан до покоите й и се погрижете моите да са в пълен ред. Ще нощувам тук.

Оми се поклони и тръгна да изпълнява задачата, а Торанага със задоволство отбеляза, че внезапната промяна на плана не предизвика дори трепване в погледа му. Добре, помисли си той, Оми се владее или пък шпионите му са успели да докладват, че тайно съм заповядал на Судара и Хиромацу да дойдат тук — така че в никой случай не бих могъл да си тръгна още днес.