Читать «Шогун» онлайн - страница 807
Джеймс Клавел
— Откъде знаете, татко? — възкликна Нага.
— Не го знам със сигурност, синко, но според мен нещата ще се развият точно така. Много е важно да изучаваш човека — важните хора. Приятели и врагове. За да ги разбираш. А те и двамата са важни за мен. Нали, Ябу-сан?
— Да, господарю — внезапно се разтревожи Ябу.
Нага метна бърз поглед към Блакторн. Той продължаваше да се приближава към Цуку-сан, без да бърза. Ето че беше само на петдесет-шестдесет крачки от свещеника, който го чакаше начело на хората си, а вятърът развяваше оранжевата му роба.
— Но, татко, те и двамата не са страхливци. Защо тогава… Как ще излязат тогава с чест от това положение?
— Няма да го убие по три причини. Първо, защото Цуку-сан не е въоръжен и няма да се бие с него, дори и с голи ръце. А моралният им кодекс забранява да убиват невъоръжени хора — това означава позор и е порицано от християнския им бог. Второ, защото е християнин. И трето, защото аз реших, че моментът не е подходящ.
— Моля да ме извините, господарю — намеси се Бунтаро. — Разбирам третата и дори първата причина, но нали се мразят, защото и двамата се смятат един друг не за християни, а за поклонници на сатаната? Нали така се казва?
— Да, но този техен Исус е проповядвал, че трябва да прощаваш на враговете си. Това означавало да си християнин.
— Ама че глупаво! — не се стърпя Нага. — Няма нищо по-глупаво от това да прощаваш на враговете си.
— Съгласен съм — каза Торанага и погледна към Ябу. — Глупаво е да прощаваш на враговете си, нали, Ябу-сан?
— Да — промълви тихо Ябу.
Торанага погледна към двете фигури в далечината, които вече се бяха доближили, и започна да ругае наум лекомислието си. И двамата много му трябваха — все още — и нямаше защо да рискува. Пусна Анджин-сан за свое лично удоволствие, а не за да убие, и сега съжаляваше. Затаи дъх като останалите. Но всичко протече точно тъй, както той бе предвидил — сблъсъкът беше кратък, остър и злобен, виждаше се дори от това голямо разстояние. И той изпита огромно облекчение. Взе да си вее с ветрилото. Какво не би дал да разбере думите, разменени между двамата мъже, да се увери доколко е бил прав. След малко Анджин-сан обърна гръб и си тръгна, а Цуку-сан избърса потта от челото си с цветна книжна кърпичка.
— И-и-и! — извика възхитено Нага. — Изключено е да загубим, ако вие ни командувате.
— Нищо не е изключено, синко. Всичко е карма. — После настроението му се промени. — Нага-сан, нареди на всички самураи, които дойдоха с галерата от Осака, да се явят при мен.
Нага хукна да изпълнява заповедта.
— Ябу-сан, доволен съм, че се завърнахте благополучно. Разпуснете полка, а след вечеря ще поговорим. Ще изпратя да ви повикат.
— Разбира се, господарю, благодаря. Ябу се поклони и си тръгна.
Торанага махна на телохранителите си да се отдръпнат, за да не слушат какво се говори, и загледа изпитателно Бунтаро. Той беше неспокоен. Накрая не издържа и попита:
— Моля, господарю?
— Преди време ми поискахте главата му…
— Да, господарю, да.
— Е?
— Той… ме наскърби тогава, в Анджиро. Още… се чувствувам посрамен.