Читать «Шогун» онлайн - страница 804

Чак сега обърна внимание на полка. По даден от него знак Ябу се приближи и се поклони. Торанага вежливо отвърна на поклона му.

— Е, Ябу-сан, добре сте дошли пак у дома.

— Благодаря, господарю. Позволете ми да ви кажа колко съм щастлив, че се измъкнахте от предателската клопка на Ишидо!

— Благодаря. Същото се отнася и за вас. Нещата не потръгнаха много добре в Осака, а?

— Не. Душевната ми хармония беше нарушена. Надявах се да поведа всички и да доведа безопасно и двете ви жени, и сина ви, а също и Тода-сама, Анджин-сан и екипаж за кораба. Но за жалост бяхме предадени — и там, и тук.

— Да. — Торанага погледна към останките от кораба, които морето равнодушно ближеше. През лицето му като мълния проблесна силен гняв и всички настръхнаха в очакване да избухне. Но той се овладя. — Карма. Да, Ябу-сан, карма. Какво може човек срещу стихиите? Нищо. Виж, небрежността е друго нещо. Но да се върнем на Осака. Бих искал веднага щом разпусна полка и се изкъпя, да чуя всичко, което се е случило — всичко най-подробно.

— Приготвил съм ви писмен доклад, господарю.

— Добре, благодаря, но преди това бих искал да ми докладвате устно.

— Вярно ли е, че Божественият няма да отиде в Осака?

— Какво ще прави Божественият — е негова лична работа.

— Желаете ли да направите преглед на полка, преди да го разпусна? — попита Ябу официално.

— Откъде накъде ще им оказвам такава чест? Не ви ли е известно, че са в немилост въпреки капризите на природните стихии?

— Да, господарю. Много се извинявам. Ужасно е, разбира се. — Ябу безуспешно се опитваше да отгатне мислите на Торанага. — Бях ужасен, когато научих за станалото. Изглеждаше ми направо невероятно.

— Така е. Лицето на Торанага отново помръкна и той метна гневен поглед към Нага и строените зад гърба му редици. — Още не мога да проумея как е възможна подобна немарливост. Този кораб така ми трябваше!

Нага се разтревожи.

— Моля да ме извините, господарю, не желаете ли да направя още едно разследване на случая?

— Че нима не си го разследвал докрай? Какво още можеш да направиш?

— Не знам, господарю. Нищо. Моля да ме извините.

— Разследването ти нали беше най-старателно?

— Да, господарю. Моля да ме извините.

— Не си виновен. Не си бил тук. Нито си отговарял за безопасността на кораба. — Торанага отново се обърна нетърпеливо към Ябу: — Интересно, бих казал дори показателно, че през фаталната нощ бреговият пост, охраната на лагера, стражата на палубата и командуващият са били все хора от Идзу — с изключение на няколко ронини на Анджин-сан.

— Да, господарю. Интересно, но не и показателно, моля да ме извините. Основателно сте наказали отговорните офицери, както и Нага-сан много справедливо е наказал останалите. Моля да ме извините, но веднага след пристигането си предприех мое лично разследване, ала за жалост нямам какво да добавя. Съгласен съм, че е карма — карма е помогнала по някакъв начин на тези проклети християни. И въпреки това ви дължа извинения.