Читать «Шогун» онлайн - страница 741

— Моля… моля да ме извините… гостоприемството на наследника съвсем не ни е противно, прос…

Ала Ишидо я прекъсна с леден тон:

— Ако желаете да си тръгнете, подайте молба за пропуск по установения ред. Може да ви отнеме ден-два, но поне ще ви изпратим без опасност за живота ви. — И се обърна към останалите: — Всички дами и самураи могат да подадат молби. Както вече казах, глупаво е да си тръгвате за някакви си седемнадесет дни и е оскърбително да отхвърляте гостоприемството на наследника, Очиба-сама и регентите… — Безмилостният му поглед отново се спря на Марико. — Или да ги изнудвате със заплахи за сепуку, което една дама би трябвало да извърши насаме, а не да го превръща в предизвикателно публично зрелище. Така ли е? Аз не търся смъртта на никоя жена, а само на враговете на наследника, но ако жените открито застанат против него, скоро ще плюя и по техните трупове.

Ишидо се завъртя на пета, изкрещя гръмка заповед на Сивите и си тръгна. Капитаните веднага заповядаха на самураите да се строят и да се оттеглят от вратата.

— Тода-сама — изхриптя Ябу и отново избърса влажните си длани, а в устата си усети горчивия вкус на повърнато, защото не бе успял да изпълни вече намисленото. — Тода-сама, всичко свърши. Вие, вие спечелихте. Спечелихте.

— Да… — промълви тя.

Отмалелите й ръце потърсиха пипнешком възела на бялото въженце. Чимоко се приближи до нея, развърза го и свали бялото одеяло, след което се отдръпна от аления квадрат. Всички бяха вперили погледи в Марико и чакаха да видят дали ще може да се изправи на крака и да върви без чужда помощ.

Тя отчаяно се опита да стане. Не успя. Пак опита. Отново неуспех. Кири инстинктивно пристъпи напред да й помогне, но Ябу поклати глава.

— Не, това е нейна привилегия!

И Кири отново седна на мястото си, затаила дъх.

Застанал близо до портата, Блакторн все още беше разтърсен от неизразимото щастие, че се е спасила, и изведнъж си спомни как той самият бе поставен на страшно изпитание през онази нощ, когато почти си направи сепуку, а после трябваше да се изправи като мъж и да извърви пътя до дома си сам, без чужда помощ, и как после стана самурай. Той я наблюдаваше, презиращ необходимостта да се проявява подобна храброст, ала същевременно я разбираше и дори уважаваше.

Видя как тя отново и отново се подпираше с ръце на аленото покривало, докато накрая успя да се изправи. Залитна и за малко да падне, ала накрая краката й бавно и несигурно я понесоха към вратата, където се облегна, останала без капчица сили. Блакторн реши, че толкова й стига, че достатъчно е изтърпяла и доказала каквото трябва, затова излезе напред и я вдигна на ръце в същия миг, в който съзнанието я напусна.

Остана за малко сам насред двора, горд, че той е взел решението. Марико лежеше като счупена кукла в ръцете му. Той я понесе мълчаливо към къщата и никой не помръдна, никой не му препречи пътя.

Глава петдесет и седма

Нападението срещу охраняваната от Кафявите част на крепостта започна в най-черните доби на нощта — два или три часа преди зазоряване. Първите десет нинджа — покритите с позорна слава наемници — се появиха върху покривите на отсрещните крепостни кули, охранявани от Сиви. Те метнаха увитите си в парцали куки към покрива на срещуположната кула и увиснаха над пропастта като черни паяци. Плътно прилепналите по телата им дрехи бяха черни като нощта, както и чорапите, в които бяха обути, и маските на лицата им. Ръцете и останалите части от телата им, които се подаваха от дрехите им, също бяха начернени. Въоръжени бяха съвсем леко — с ками и шурикен — малки петоъгълни остриета, наточени като бръсначи, и дискове колкото човешка длан, със също толкова остри, но и намазани с отрова ръбове, които нинджа мятаха по набелязаната жертва. На гърбовете си имаха походни торби и къси тънки пръчки.