Читать «Шогун» онлайн - страница 743

Двете стаи тънеха в мрак. Във всяка спяха в редици по десет Кафяви. Бяха умъртвени светкавично и практически безшумно, повечето с по един-единствен удар в гърлото, а тренираните уши на нападателите безпогрешно ги насочваха към жертвите им. Миг-два по-късно и последният Кафяв се гърчеше в предсмъртна агония, а предупредителният вик на всеки бе задушен, преди още да е излязъл от гърлото. След като завардиха вратите и напълно завзеха стаите, водачът на нинджа извади кремък и прахан, запали свещ и като прикриваше грижливо пламъчето с шепа, отиде до прозореца и даде трикратен сигнал в нощта. Зад гърба му останалите проверяваха още веднъж дали всички Кафяви са мъртви. Водачът повтори сигнала, после се отдръпна от прозореца и направи знак на хората си с безмълвния език на ръцете, който те всички владееха.

Те веднага развързаха походните си торби и приготвиха нападателните си оръжия — къси, извити като сърпове ножове с двойни остриета, с верижки към дръжките и тежест в края на верижките, шурикен и ножове за мятане. При втора заповед от водача някои от тях извадиха и късите пръчки. Те се оказаха тръби за духане и копия, направени като Телескопи — всяка част влизаше в друга, — които бяха изтеглени в пълна дължина с изненадваща скорост. И както си приготвяха оръжието, коленичили с лице към вратата, изведнъж без никакво видимо усилие те замряха, напълно неподвижни. Бяха готови. Водачът духна свещта.

Щом градските камбани оповестиха средата на часа на тигъра — четири часа или един час преди зазоряване, в крепостта нахлу втората група от нинджа. Бяха двадесет души. Безмълвно се измъкнаха от отдавна пресъхнал канал, който някога е бил свързан с градинските поточета. Всички носеха мечове. Шмугнаха се като сенки и заеха позиции сред храстите и камъните, напълно неподвижни и почти невидими. В същото време още една група от двадесет души се измъкна от същото място и метна куките си към кулата, която гледаше към предния двор и градината.

На кулата двама Кафяви внимателно наблюдаваха покривите от другата страна на улицата. Единият се обърна, забеляза куките и започна да ги сочи разтревожено. Другарят му отвори уста да вдигне тревога, но в същия миг първият нинджа стигна до амбразурата и с рязко движение на китката метна един остър шурикен право в устата на самурая, която грозно се изкриви, ала той със сетни усилия въпреки това се опита да изкрещи. Тогава нинджа се нахвърли върху втория самурай, а ръката му с протегнати напред палец и показалец беше смъртоносно оръжие, насочено право към вратните вени. Ударът парализира нещастника, а втори страшен удар му пречупи врата със сухо изпукване. Без да губи време, нинджа се метна към първия самурай, който агонизираше, мъчейки се да изтръгне забитите в лицето и устата му остриета на шурикена, ала отровата вече бе свършила смъртоносната си задача.