Читать «Шогун» онлайн - страница 742

Нинджа бяха наемници, специалисти по безшумно и тайно промъкване, по презрените изкуства — шпионаж, проникване в редовете на противника, внезапна смърт.

Десетимата мъже се приземиха безшумно и навиха въжетата, завързани за краищата на куките. Четирима веднага ги закачиха за някаква издатина в стената и незабавно се прехвърлиха върху верандата шест метра по-долу. Щом стъпиха безопасно на пода й, другарите им също тъй безшумно откачиха куките, спуснаха ги долу към протегнатите ръце и се придвижиха по керемидите към други части на кулата.

Една керемида изпращя под нечий крак и всички замръзнаха. Долу на двора, три етажа или седемнадесет метра под тях, Сумийори, който обикаляше постовете, погледна нагоре. Очите му се присвиха в тъмнината. Изчака неподвижен, с леко отворена уста, за да чува по-добре, а погледът му бавно се местеше и опипваше всеки квадратен метър. Покривът, върху който се намираха нинджа, беше в сянка, луната беше много бледа, а звездите тежаха на небето в гъстия влажен въздух. Нинджа стояха като вкаменени, дори дишането им едва се забелязваше — те изглеждаха по-неодушевени и от керемидите, върху които бяха стъпили.

Сумийори още веднъж се огледа и ослуша, после още веднъж и все още несигурен, излезе в средата на двора, за да вижда по-добре. Сега и първите четирима нинджа на верандата бяха в полезрението му, но те бяха също тъй вкаменени, както и другите, и той не ги забеляза.

— Ей! — извика Сумийори на пазачите при вратата, която вече беше здраво залостена.

— Видяхте ли нещо? Чухте ли нещо подозрително?

— Не, капитане! — отвърнаха те. Нито за миг не бяха отслабили своята бдителност.

— Керемидите постоянно пукат — сигурно е от влагата и жегата.

— Качете се и проверете — нареди Сумийори на единия. — Или още по-добре, кажете на охраната на горния етаж да претърсят наоколо — за всеки случай.

Войникът хукна да изпълнява заповедта. Сумийори отново се взря нагоре в тъмнината, после сви рамене и успокоен, продължи обиколката си. Останалите самураи се върнаха на постовете си, също загледани нагоре.

На покрива и на верандата нинджа продължаваха да чакат като каменни статуи. Дори не мигваха с клепачи. Бяха обучени да стоят неподвижни с часове, ако потрябва — това беше само една малка част от усилените им тренировки. После водачът им направи знак и те отново тръгнаха да изпълняват намисленото нападение. Благодарение на куките и въжетата се прехвърлиха безшумно на втора веранда, през тесните прозорчета на която можеха да се промъкнат върху гранитните стени. Под този най-горен етаж всички прозорци, които всъщност бяха бойници за стрелци с лък, бяха тъй тесни, че през тях бе невъзможно да се проникне. По даден знак и двете групи нахлуха вътре едновременно.