Читать «Шогун» онлайн - страница 69
Джеймс Клавел
— Извинявай, ето, изпий я ти — изломоти Винк и му подаде мътилката в чашата. Той сякаш не забелязваше мухите, конто почти го бяха покрили.
— Изпий я, глупако! Друга няма да получиш до залез слънце! Пий!
Ян Ропер пъхна чашата обратно в ръцете му. Винк му се подчини с печален вид, без да го погледне, и отново потъна в личния си ад.
Ян Ропер пое своята чаша от ръцете на Блакторн. Затвори очи и безмълвно отправи благодарност към небето. Той бе от онези, чийто ред бе да стоят прави, и мускулите вече го боляха. Водата едва му стигна за две глътки.
След като всички получиха оскъдните си дажби, Блакторн бръкна отново и доволен засърба. Усещаше устата и езика си като одрани — горещи и прашни. Мухи, пот и мръсотия го покриваха от главата до петите. Гърдите и гърбът му бяха зле ожулени.
Загледа се в самурая, изоставен при тях в ямата. Беше се сгушил до стената, между Сонк и Кроок, и заемаше съвсем малко място. От часове не бе помръднал. Гледаше с празен поглед в пространството, гол, ако се изключи набедрената му превръзка, целият покрит с рани, а около врата си имаше дебел белег.
Когато Блакторн дойде на себе си, в мазето цареше пълна тъмнина. Крясъците изпълваха дупката и той реши, че вече е мъртъв, в задушливите дълбини на ада.
Усети как някаква лепкава тиня го всмуква надълбоко и от това го полазиха тръпки, изкрещя и панически замаха с ръце, без да може да си поеме въздух, докато най-сетне, след цяла вечност, чу нечий глас:
— Няма нищо, лоцмане, не си мъртъв, няма нищо! Ела на себе си, за бога, това не е адът, макар че много прилича на него. О, благословени Исусе, помогни ни!
— Ах, господи, Исусе Христе, измъкни ни оттук — скимтеше някой.
— Какво му правят на злощастния стар Питерзоон? Какво му правят? Помогни ни, господи, не мога да понасям повече тези писъци!
— Господи, господи, нека умре нещастникът, нека умре!
— Господи, Исусе, спри тези крясъци, моля те, спри ги!
Дупката, в която бяха попаднали, и неистовите викове на Питерзоон ги бяха накарали да се преценят един друг, да погледнат дълбоко в себе си. И никой не хареса онова, което видя.
Тъмнината прави нещата още по-черни, мислеше Блакторн.
Нощта в ямата беше безкрайна.
На разсъмване писъците стихнаха. А когато през отвора се просмука малко светлина, забелязаха забравения самурай.
— Какво да го правим — попита ван Нек.
— Не знам. Има вид на изплашен, също като нас — отговори Блакторн с разтуптяно сърце.
— Господи, дано не започне нещо…
— Ах, Исусе, измъкни ме оттук! — Гласът на Кроок се издигна в кресчендо. — Помооощ!
Ван Нек, който беше най-близо до него, го разтърси ч започна да го успокоява:
— Недей, момчето ми, ние сме в божиите ръце. Той бди над нас.
— Вижте ми ръката — изстена Маецукер. Раната вече бе загноила.
Блакторн се изправи на треперещите си крака.
— Ако не се измъкнем оттук, до ден — два всички ще откачим — каза той, без да се обръща към никого.
— Останахме почти без вода — забеляза ван Нек.
— Колкото с останала, ще я разпределим на дажби Една част ще изпием сега, друга — по пладне. Ако имам късмет, ще ни стигне за три пъти. Проклети да са тези мухи!