Читать «Шогун» онлайн - страница 71

— Лоцмане! — Ван Нек го друсаше за рамото. Беше заспал. — Японецът — кланя ти се вече от минута и повече.

И той кимна към самурая, клекнал пред него със сведена глава.

Блакторн разтърка очи, за да прогони убийственото изтощение. Направи усилие и също се поклони в отговор…

— Хай? — кратко попита той, спомняйки си японската дума за „да“.

Самураят хвана пояса на разкъсаното си кимоно и го уви около врата си. Подаде единия край на Блакторн, а другия на Сонк, поклони се и им направи знак да теглят.

— Страхува се, че ще го удушим — предположи Сонк.

— Господи Исусе, боя се, че именно за това ни моли. — Блакторн пусна пояса и поклати глава. — Кинджиру! — каза строго и си помисли колко полезна се оказа тази думичка. Как да обясниш на човек който не разбира езика ти, че моралният ти кодекс не допуска да извършиш убийство, да убиеш невъоръжен човек, че не си палач, а самоубийството е проклето от господа?

Самураят отново го замоли с красноречиви жестове и отново Блакторн поклати глава.

— Кинджиру!

Човекът се огледа наоколо с див поглед. Внезапно скочи на крака и пъхна глава в бъчвата, която им служеше за отходно място, опитвайки се да се удави. Ян Ропер и Сонк моментално го издърпаха. Той се боричкаше, макар да повръщаше.

— Оставете го — нареди Блакторн. Те се подчиниха. Тогава той посочи бъчвата. — Самурай, ако наистина искаш това, направи го!

Човекът повръщаше, но разбра какво му казаха. Погледна отново варела с нечистотиите и разбра, че няма да има сили да задържи там главата си достатъчно дълго. Смазан от покруса, той се върна на мястото си до стената.

— Господи — промърмори някой.

Блакторн загреба половин чаша вода, изправи се на крака със схванати крайници и я предложи на самурая, Но той дори не я погледна.

— Колко ли време може да издържи — зачуди се Блакторн.

— Колкото си иска — отвърна Ян Ропер. — Те не са хора, а животни.

— За бога, колко още ще ни държат тук? — изплака Гинзел.

— Колкото им скимне.

— Трябва да правим всичко, каквото поискат от нас — каза ван Нек. — Трябва, ако искаме да оцелеем и да се измъкнем от тази дупка. Нали, лоцмане?

— Да. — Блакторн облекчено измери с поглед ъгъла на слънчевите лъчи. — Вече е пладне, трябва да се сменяме.

Шпилберген, Маецукер и Сонк се заоплакваха, но той ги изруга, накара ги да стават и когато всички бяха подредени, блажено се изтегна. Калта вонеше и мухите бяха по злостни от всякога, ала облекчението от изтягането в пълен ръст беше неописуемо.

— Какво ли са направили с Питерзоон — питаше се той, усещайки как умората го поглъща. Ах, господи, помогни ни да се измъкнем оттук! Толкова ме е страх.

Отгоре се дочуха стъпки. Капакът се отвори. От двете страни на свещеника стояха самураи.

— Лоцманът. Да се качи горе! Сам — каза той.

Глава шеста

Всички очи в ямата се обърнаха към Блакторн.

— Какво искат от мен — попита той.

— Не знам — важно отвърна отец Себастио. — Но трябва веднага да дойдеш.

Блакторн знаеше, че няма никакъв избор, но не помръдна от закрилящата го стена, като се мъчеше да събере сили.