Читать «Шогун» онлайн - страница 60
Джеймс Клавел
Старата едва различаваше меките очертания на Ябу в градината. Тайно го ненавиждаше и желаеше смъртта му. Ако умреше, тогава Мидзуно, съпругът й, щеше да стане даймио на Идзу и щеше да оглави рода. Колко ще е хубаво — мислеше тя. Тогава всички останали братя с жените им щяха да й бъдат подчинени и, разбира се, Мидзуно-сан щеше да направи Оми свой наследник. Още един бодеж във врата я накара леко да се размърда.
— Ще повикам Кику-сан — обади се Оми. Кику беше куртизанката, която заедно с момчето търпеливо чакаше Ябу в съседната стая. — Тя е много, много сръчна.
— Нищо ми няма, само съм малко изморена. Е, добре, може да ме помасажира.
Оми отиде в съседната стая. Постелята бе приготвена. Състоеше се от долни и горни завивки, наречени футони, които се доставяха направо върху подовата настилка от меки сламеници. Кику се поклони, опита се да се усмихне и промърмори, че за нея било голяма чест да приложи скромните си умения върху тъй достойната майка на дома му. Беше по-бледа от друг път и на Оми му стана ясно, че и тя плаща данък на писъците. Момчето се опитваше да не издаде страха си.
Когато писъците започнаха, Оми трябваше да използува всичкото си умение, за да я убеди да остане.
— Ах, Оми-сан, не мога да го понеса — ужасно е, направо ужасно! Извинете ме, моля ви, и ме пуснете да си вървя — иска ми се да си запуша ушите, но звуците проникват през дланите ми. Горкият човек — ужасно е.
— Моля ви, Кику-сан, моля ви за търпение. Това е заповед на Ябу-сама, разбирате ли? Няма какво да се прави. Скоро писъците ще престанат.
— Не мога да го понеса, Оми-сан, много ми дойде. Съществуваше закон, според който едно момиче не можеше да бъде наето за каквато и да било сума, ако то или неговият работодател желаеха да отхвърлят някой клиент, независимо кой. Кику беше куртизанка от първа класа — най-известната в Идзу, и макар че според Оми тя не би могла да се сравни дори и с куртизанка втора класа от Йедо, Осака или Киото, тук Кику беше на върха и с основание имаше самочувствие и гордост. Въпреки че се бе съгласил с работодателката й, мама-сан Гьоко, да плати пет пъти повече от обичайното, той все още не беше уверен, че Кику ще остане.
Сега наблюдаваше как пъргавите и пръсти се плъзгаха по врата на майка му. Беше красива, много дребна, с почти прозрачна, изумително мека кожа. При нормални обстоятелства от нея би бликал живот, но как можеше такова нежно създание да бъде щастливо под тежестта на писъците, питаше се той. Беше истинско удоволствие да я наблюдава, приятно му бе, че познава това тяло и топлината, която излъчваше. — Внезапно писъците секнаха.
Оми се ослуша с полуотворена уста, напрегнат да долови и най-лекия шум, целият в очакване. Забеляза, че пръстите на Кику спряха да се движат, а майка му не се оплака от това, наострила напрегнато слух. Хвърли поглед през решетката към Ябу. Даймио стоеше все така неподвижен, като статуя.