Читать «Шогун» онлайн - страница 59
Джеймс Клавел
— Наложи се да замине при баща си, не си ли спомняте? Той е много болен. Нека аз да ви разтрия, майко.
— Не. Извикай някоя прислужница. Но жена ти е много невнимателна към мен, да знаеш! Можеше да изчака няколко дни. Пристигнала съм чак от Йедо да ви погостувам. Две седмици съм пътувала при ужасни условия и накрая какво? Не бях стояла и седмица и тя взе, че замина. Трябваше да изчака! За нищо не я бива! Баща ти направи голяма грешка, като те ожени за нея. Трябваше да й кажеш завинаги да остане при баща си — да се разведеш с тази некадърница! Не я бива дори да ми разтрие свястно гърба! Най-малкото трябва хубаво да я набиеш. Ах, какви ужасни писъци! Защо не престанат?
— Ще престанат. Съвсем скоро.
— Хубаво да я набиеш!
— Добре.
Оми се замисли за жена си Мидори и сърцето му затрепка. Беше тъй красива, тъй изискана, нежна и умна, с такъв звънък глас и умееше да свири не по-лошо от всяка куртизанка в Идзу.
— Мидори-сан, налага се незабавно да заминете — каза й той насаме.
— Оми-сан, баща ми не е чак толкова зле, а мястото ми е тук, да се грижа за майка ви — отвърна тя. — Ако пък пристигне нашият даймио, къщата ще трябва да се подготви за него. Ах, Оми-сан, случаят е таткова важен, най-важен от цялата ви служба! Ако господарят Ябу остане доволен, може да ви даде по-добро имение, вие заслужавате много повече! Ако се случи нещо, докато ме няма, никога няма да си го простя. Това е първата ви възможност да покажете на какво сте способен и не бива да я изпускате. Той трябва да пристигне. Моля ви, толкова работа ме чака.
— Така е, но предпочитам все пак веднага да заминете, Мидори-сан. Останете там само два дни, пък после пак бързайте да се върнете.
Тя продължи да го моли, ала той настоя и тя замина. Искаше да я няма в Анджиро, когато пристигне Ябу и докато гостува в дома му. Не че даймио щеше да се осмели да я докосне без негово разрешение — това бе немислимо, защото той, Оми, би имал тогава правото, дори задължението да го убие. Ала бе забелязал как Ябу я гледаше наскоро след женитбата им в Йедо и предпочиташе да премахне един евентуален източник на раздразнение — всичко, което би могло да разстрои или смути господаря му, докато е в Анджиро. Беше много важно да направи впечатление на Ябу-сама със синовната си преданост, предвидливостта си и съветите си и ето че до този момент всичко вървеше дори по-добре от очакваното. Корабът беше направо изровено имане, екипажът — също. Всичко беше чудесно.
— Помолих домашния ни ками да се грижи за вас — каза на заминаване Мидори, имайки предвид семейния им шинтоистки дух, който бдеше над дома им. — И изпратих дар на будисткия храм — да се помолят за нас. Наредих на Суво да бъде безупречен и изпратих бележка до Кику-сан. Ах, Оми-сан, мека остана, моля ви! Той й се усмихна и я изпрати, а сълзите и размазаха грима по лицето й. На Оми му беше тъжно без нея, но се радваше, че я няма. Писъците биха я разстроили много.
Майка му се мръщеше от вятъра, леко се размърда, за да облекчи болките в раменете си. Тази вечер много я боляха ставите. От западния вятър е, помисли си тя. И все пак тук е по-добре от Йедо. Там е толкова блатисто и гъмжи от комари.