Читать «Шогун» онлайн - страница 56

Блакторн докопа врата на единия самурай, но ръката му беше хлъзгава от пот и слузеста кал; бе застанал като бик на крака и се опитваше да ги свали от себе си с тръсване, ала един последен удар го хвърли в безпросветен мрак. Тримата самураи започнаха да си проправят път с удари наляво и надясно, а екипажът, останал без водач, се отдръпна назад от кръгообразното размахване на трите ками, които не целяха да убиват или осакатяват, а само да принудят задъханите, уплашени мъже да се прилепят до стените, настрани от стълбата, където лежаха неподвижни Блакторн и първият самурай.

Оми слезе надменно в ямата, сграбчи най-близко стоящия, който се случи Питерзоон, и го тласна към стълбата. Питерзоон изпищя и се опита да се изкопчи от ръцете му, но един нож разсече китката му, а друг разпра ръката му. Макар и да крещеше от ужас, той бе безмилостно изтласкан заднишком към стълбата.

— Помогни ми, Исусе, не съм аз, който трябва да отиде, не съм аз. — Питерзоон стъпи и с двата крака на първата напречна летва и продължи да отстъпва все по-нагоре, далеч от болката на камите. — Помогнете ми, в името на бога — за последен път изкрещя той, обърна се и затича нагоре като обезумял. Оми го последва, без да бърза.

Самураите се оттеглиха един по един. Третият прибра ножа, използуван от Блакторн, после обърна презрително гръб, стъпи върху простряното тяло на другаря си, все още в безсъзнание, и се изкачи горе.

Рязко издърпаха стълбата. Въздухът, небето и светлината изчезнаха. Болтовете си влязоха в дупките. Остана само мракът, тежко дишащите гърди, сърцата, готови да изхвръкнат от тях, стичащата се пот и вонята. Върнаха се и мухите.

В първия момент никой не помръдна. Ян Ропер беше порязан по бузата, Маецукер кървеше зле, останалите бяха главно в шоково състояние. С изключение на Саламон. Той допълзя до Блакторн пипнешком и го издърпа от тялото на неподвижния самурай. Издаде някакви гърлени звуци, сочейки водата. Кроок му напълни кратунката, помогна му да изправи Блакторн — все още в безсъзнание — до седнало положение и да го подпре на стената. Двамата се заеха да бършат лицето му от калта и нечистотиите.

— Когато тези копелета — като се нахвърлиха отгоре му, стори ми се, че чух как вратът му или може би рамото му изпращя — обади се задъхано юнгата. — Господи, прилича ми на труп.

Сонк се надигна със сетни усилия, примъкна се до тях и внимателно започна да движи главата на Блакторн наляво-надясно, да опипва раменете му.

— Май че нищо му няма. Ще трябва да изчакаме да дойде на себе си — сам ще си каже какво му е.

— Ох, Исусе Христе, клетият Питерзоон, проклет да съм, проклет — захленчи Винк.

— Ти беше тръгнал, лоцманът те спря. Ти си изпълни обещанието, за бога — нали те видях. — Сонк раздруса Винк, ала онзи не му обърна внимание — Видях те, Винк. — Той се обърна към Шпилберген и отпъди мухите от лицето си. — Нали така?

— Да, тръгнал беше. Винк, престани да стенеш! Лоцманът е виновен. Дай ми вода!

Ян Ропер загреба малко вода с кратунката, отпи и наплиска леко раната на бузата си.